Синдромът на хроничната болка (Chronic pain syndrome) CPS е чест проблем, с който се сблъскват много хора по света. Той е комплексно състояние с неясна етиология и лош отговор на лечение.


Повечето дефиниции за CPS са твърде неясни. Някои автори смятат, че болка с давност над 6 месеца се счита за хронична, други скъсяват този срок на 3 месеца. Трети лекари определят всяка болка с продължителност, надвишаваща срока за оздравяване, за хронична.


Синдромът на хроничната болка CPS представлява съвкупност от симптоми и синдроми, които не отговарят на типичните алгоритми за повлияване и лечение на болката. CPS изисква комплексен и мултидисциплинарен подход на лечение.



Мускулно-скелетните заболявания, които са една от най-честите причини за CPS, наред със сърдечно съдовите, диабетът и проблемите на психичното здраве (включително депресия и тревожни разстройства) са водещите причини за загубата на продължителността на живота, коригирана с отчитане на инвалидността (DALY)3 , в България (IHME, 2016). Важно е да се отбележи, че синдромът на хроничната болка, освен с намаляване на трудоспособността, е свързан с появата на депресивни и тревожни състояния у пациентите, намаляване на либидото, хронична умора, ексцесивна употреба на болкоуспокояващи лекарства, злоупотреба с алкохол и други, т.е. CPS влошава качеството на живота и има роля в намаляването на неговата продължителност.


България има втората най-ниска очаквана продължителност на живота сред държавите от ЕС (Здравен профил на страната за 2017 година (ЕК).)
Според актуални статистики близо 70 на сто от хората над 60-годишна възраст имат някакви оплаквания, свързани с болката. Според данни на НСИ от “Европейско здравно интервю”, проведено през 2014 г., 86,5% от българите над 65-годишна възраст се оплакват от някакво хронично заболяване, Като хроничните заболявания, които са свързани с появата на хронична болка, преобладават при жените.


CPS може да доведе до продължително физическо страдание, брачни и семейни проблеми, поява на нежелани лекарствени реакции от множеството лекарства, които пациентът употребява постоянно, както и повишаване на суицидния риск.


За да се постави “Синдром на хронична болка” като диагноза, са необходими определени изследвания, които да изключат други животозастрашаващи заболявания.


От голямо значение са образните изследвания - рентгеново изследване, изследване с магнитен резонанс, компютърна томография и т.н.


Лечението на CPS изисква подходящо медикаментозно лечение, оказване на адекватна психологическа помощ на пациента, прилагане на физикална терапия с методи като транскутанна електрическа нервна стимулация, ултразвук, техники за разтягане, тракция, масажи и др. По-специфични методи на лечение са нервните блокове, стимулацията на гръбначния мозък, поставянето на помпи за интратекално приложение на морфин и др.


Причините за появата на хроничния болков синдром са твърде слабо разбрани. Някои автори го определят като вид поведенчески синдром, свързан с болката. Той се появява след продължителното излагане на пациента на силни болкови стимули, като се засилва и превръща в модел на поведение, при който пациентът изпитва почти постоянна болка, без да има наличие на остър болков стимул. Това поведение се засилва от вътрешни фактори като: потискане на емоции като чувство на вина, страх, тревожност, сексуална незадоволеност, стрес на работното място, бягство от отговорност и др. Външните причини за появата на CPS са свързани с получаването на повече внимание от близки и приятели, компенсация на липса на социални контакти, прием на болкоуспокояващи лекарства, възможност за чести отсъствия от работа.


Пациенти, страдащи от депресия, тревожност, хипохондрия, соматизационно разстройство, конверзионно разстройство и др., са по-предразположение към отключването на CPS.


Едно проучване на Alonso-Blanco открива връзка между броя на миофасциалните тригер точки при пациенти от женски пол (напрегнати участъци от скелетната мускулатура, които се палпират, болезнени и свръхчувствителни са, и се намират в зона от мускула, в която мускулните влакна са силно напрегнати) и интензивността на спонтанната болка, както и на хиперчувствителността към механични стимули. Предизвиканите болкови стимули на тези тригер точки в скелетните мускули може би има сръзка с появата на хронична болка.


Един обзор на Grupta и колеги, открива връзка между женския пол и честотата на първични сензорни и моторни структурни и функционални изменения, които биха довели до появата на хронична болка. Мъжете и жените се различават главно по вида и степента на изменения в инсулата, както и по степента на реактивност към емоционални стимули.


Мускулно-скелетните заболявания, които най-често са свързани с хроничната болка са: остеоартрит, дегенеративни ставни заболявания, спондилоза, ревматоиден артрит, лаймска болест, синдром на Райтер, дискова херния, фрактури на лумбални прешлени, неправилна стойка и гръбначни изкривявания, фибромиалгия, полимиалгия ревматика, механична болка в кръста, хронична кокцигеална болка, мускулни и сухожилни травми, тендинити, бурсити, болка на тазовото дъно, предизвикана от спазми на мускул levator ani, хернии, коремна миофасциална болка, шийна радикулопатия, синдром на гръдния изход, полимиозит, метаболитно индуцирани болки в мускулите, полиневропатии, неоплазии, хронично главоболие, тензионно главоболие, мигрена, различни невралгии, синузит, болка след инсулт, простатит, чести уретрити, ендометриоза, салпингит, синдром на тазова конгестия, порфирия, нарушения в съня, депресия, биполярно разстройство и още много други. 


Ще отделим малко внимание на фибромиалгията - тя е ревматично заболяване. Оплакванията са широко разпространени и включват мускулни, ставни болки и хронична умора. Заболяването предразполага към депресия и социално изолиране. Буквално изцежда физическите и психическите сили, значително засяга  работоспособността. Среща се главно сред жените.


Проучване на Mork стига до извода, че жените с наднормено тегло са изложени на по-висок риск (60-70% по-висок) от развитие на фибромиалгия в сравнение с жените с нормално тегло. Индексът на телесна маса се оказва независим рисков фактор за появата на фибромиалгия. Като при дамите с наднормено тегло, които тренират поне по 1 час седмично, рискът от появата на хроничен болков синдром намалява значително,

 

Библиография: 

1. Arnold LM, Choy E, Clauw DJ, et al. Fibromyalgia and Chronic Pain Syndromes: A White Paper Detailing Current Challenges in the Field. Clin J Pain. 2016 Sep. 32 (9):737-46. [Medline]. [Full Text].

2. Yasaei R, Saadabadi A. Pain, Syndrome, Chronic. 2017 Jun. [Medline]. [Full Text].

3. Kashikar-Zuck S, Cunningham N, Sil S, et al. Long-term outcomes of adolescents with juvenile-onset fibromyalgia in early adulthood. Pediatrics. 2014 Mar. 133(3):e592-600. [Medline]. [Full Text].

4. Alonso-Blanco C, Fernández-de-Las-Peñas C, Morales-Cabezas M, Zarco-Moreno P, Ge HY, Florez-García M. Multiple active myofascial trigger points reproduce the overall spontaneous pain pattern in women with fibromyalgia and are related to widespread mechanical hypersensitivity. Clin J Pain. 2011 Jun. 27(5):405-13. [Medline].

5. Gupta A, Mayer EA, Fling C, et al. Sex-based differences in brain alterations across chronic pain conditions. J Neurosci Res. 2017 Jan 2. 95 (1-2):604-616. [Medline]. [Full Text].

6. Mork PJ, Vasseljen O, Nilsen TI. The association between physical exercise, body mass index, and risk of fibromyalgia: Longitudinal data from the Norwegian HUNT study. Arthritis Care Res (Hoboken). 2010 Jan 29. [Medline].

7. Gusi N, Parraca JA, Olivares PR, et al. Tilt vibratory exercise improves the dynamic balance in fibromyalgia: A randomized controlled trial. Arthritis Care Res (Hoboken). 2010 Mar 16. [Medline].