Синдромът на Гилен – Баре е сравнително рядко срещано заболяване свързано с увреда на миелиновата обвивка на нервните влакна, което води до нарушение в предаването на нервния импулс и характерната за болестта мускулна слабост. Честотата на изява е сравнително ниска- при 1-2/100 000 души, като и двата пола са еднакво засегнати. 
 
Точната причина за заболяването все още не е установена, но в основата си се касае за автоимунен процес, при който имунната система на човека се насочва срещу собствените си клетки – в случая срещу миелинова обвивка на периферния израстък на неврона - аксона. При 75% от случаите се откриват данни за прекарана наскоро вирусна или бактериална инфекция на дихателните пътища или гастроинтестиналния тракт. Често при тези пациенти се изолират Mycoplasma pneumoniaе, Campylobacter jejuni, Epstein-Barr и др. 
 
Предхождаща ваксинация или оперативна интервенция също са описани като тригер за развитието на синдрома.
 
Началото на заболяването обикновено е остро, с бързо развиваща се прогресия на неврологичната симптоматика. Често първа изява са чувството за изтръпване или спонтанни болки в крайниците. За различен период от време се развива намалена чувствителност за допир, натиск, болка и температура, която започва от долните крайници и върви във възходяща посока.
 
Водещ клиничен симптом е прогресиращата мускулна слабост, която е симетрична за двата крака и впоследствие асцендира към горните крайници и тялото. Тя може да варира от леко изразена пареза, засягаща само долните крайници до квадриплегия с парализа и на четирите крайника. При около 50% от пациентите се засягат също и краниалните нерви, които са отговорни за жизненоважни функции. Най-често се развива едностранна или двустранна увреда на лицевия нерв, което се свързва с парализа на лицевите мускули, загуба на вкусови усещания, хиперакузис и др.
 
Налице са също и загуба на сухожилни рефлекси – най-често коленният рефлекс, както и хипотрофия на мускулите в случаите с по-тежко протичане.
 
Не на последно място се наблюдават нарушения в автономната нервна система, които се изразяват във флуктуации на сърдечната честота, най-често синусова тахикардия, както и редуване на артериална хипертония с хипотония. Това налага непрекъснатото мониториране на пациентите в интензивен сектор.
 
Синдромът на Miller- Fisher е вариант на болестта, при който се наблюдават офталмоплегия,т.е парализа на мускулите, които движат окото, арефлексия с пълна липса на сухожилни рефлекси, както и атаксия – нестабилна походка.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Острото, фудроянтно протичане на заболяването с бърза прогресия на възходящата парализа и засягане на дихателната мускулатура е познато като синдром на Landry, който изисква прилагането на апаратна вентилация заради заплашващата остра респираторна недостатъчност.
 
Пълното развитие на заболяването е в рамките на 2-4 седмици. След това започва периодът на възстановяване, който може да отнеме месеци до 2-3 години. В 70% от случаите се наблюдава пълно възстановяване, а при останалите има остатъчна симптоматика – мускулна слабост и вяли рефлекси. Трайна инвалидизация се наблюдава само при 5% от пациентите. Възможно е и хронично протичане с рецидивиране на пристъпите.
 
За диагнозата основно значение има анамнезата за остро развитие на клиниката, както и провеждането на ЕМГ, където се доказва нарушеното предаване на нервния импулс по хода на нервното влакно. При изследване на ликвора се открива увеличение на белтъка, а в някои случаи и леко увеличение на клетъчната фракция.
 
Лечението включва мониториране на жизнените показатели, прилагане на имуноглобулини, които противодействат на погрешно активираната имунна система, както и обмен на плазма т.нар плазмафереза, която също е с доказан добър ефект. 
 
Рехабилитацията е нужно да започне възможно най – рано, за да се избегнат евентуалните усложнения от обездвижването и за да се съкрати периода на възстановяване.