Синдромът на Елерс-Данлос (Ehlers-Danlos) представлява група наследствени нарушения, дължащи се на дефект в синтеза на колаген (тип I/ тип III), които засягат съединителната тъкан, поддържаща кожата, костите, кръвоносните съдове и много други органи и тъкани. Дефектите в съединителната тъкан предизвикват симптоми, вариращи от леко разхлабени стави до животозастрашаващи усложнения.


Различните форми на синдрома на Елерс-Данлос са класифицирани по няколко различни начина, за да се обособят. В повечето форми на синдрома на Елерс-Данлос се наблюдава необичайно голям обхват на движението на ставите (хипермобилност) и това е отличителна черта на хипермобилната форма.


Бебетата и децата с хипермобилност често имат слаб мускулен тонус (хипотония), което може да забави развитието на двигателни умения като седене, изправяне и ходене. Разхлабените стави са нестабилни и предразположени към дислокация и хронична болка.



При артрохалазната форма на синдрома на Елерс-Данлос децата имат хипермобилност и луксация на тазобедрените стави при раждането.


Много хора със синдрома на Елерс-Данлос имат мека, гладка кожа, която е силно еластична и крехка. Засегнатите лица са предразположени да получават лесно синини и рани, а някои видове заболявания също причиняват и анормални белези. Може също да се развият псевдотумори на кожата и кисти, които се появяват предимно в предмишниците и гърдите.


Хората с класическата форма на синдрома на Елерс-Данлос страдат от рани, които се характеризират с малко кървене и оставят белези, които се разширяват с времето, като образуват характерни белези - тип„цигарена хартия“.


Дерматоспараксисната форма (dermatosparaxis) се характеризира с хлабава кожа, която се свива и набръчква, като могат да се появят излишни допълнителни гънки на кожата. Състоянието може да доведе до тежки подкожни кръвоизливи.


При някои форми на синдрома на Елерс-Данлос, особено при съдовата и в по-малка степен при кифосколиозната, класическата и др., може да възникне непредсказуемо разкъсване на кръвоносните съдове, водещо до вътрешно кървене и други потенциално опасни за живота усложнения.


Съдовата форма на синдром на Елерс-Данлос също е свързана с повишен риск от руптуриране на органите, включително - разкъсване на червата и разкъсване на матката по време на бременност.


Други форми на синдром на Ehlers-Danlos имат допълнителни признаци. Сърдечноклапната форма причинява тежки проблеми с клапите, които контролират движението на кръвта през сърцето.


Хората с кифосколиозната форма страдат от тежко изкривяване на гръбначния стълб, което се влошава с времето и може да попречи на дишането чрез ограничаване на разширяването на белите дробове при вдишване.


Друга форма на синдрома на Елерс-Данлос, наречена синдром на крехката роговица, се характеризира с изтънена роговица и други аномалии на окото.


Спондилодиспластичната форма се характеризира с къс ръст и скелетни аномалии, както и необичайно извити крайници.


Аномалии на мускулите, включително хипотония и постоянно огънатите стави са сред характерните признаци на миопатичната форма на синдрома на Елерс-Данлос.


Пародонталната форма причинява аномалии на зъбите и венците.