Синдромът на Чърг-Щраус наподобява нодозния полиартериит, но за разлика от него се изявява с алергични прояви и обхваща най-вече белите дробове.

 

През 1951 г. Churg и Strauss го описват като комбинация от астма, еозинофилия (повишаване на количеството на определен вид левкоцити в кръвта), васкулит (възпаление на кръвоносните съдове) и извънсъдови грануломи. Среща се рядко. Мъжете боледуват около два пъти по-често от жените. Средно хората със синдром на Churg-Strauss са диагностицирани между 30 и 50-годишна възраст.


 

Синдромът на Churg-Strauss е заболяване с множество вариации. Някои хора имат само леки симптоми, други страдат от тежки или животозастрашаващи усложнения.

 

Разграничават се три фази в развитието на заболяването. Обикновено то започва с продромален (предшестващ) период, включващ алергични прояви - ринит, полипоза и астма. Този период продължава с години.

 

Втората фаза включва еозинофилия в периферната кръв и в тъканите със синдром на Льофлер, еозинофилна пневмония или еозинофилен гастроентерит.

 

Симптомите зависят от това, коя част от тялото е засегната и може да включват: треска, загуба на апетит и загуба на тегло, нощни изпотявания, болка в ставите, астма, умора, кашлица, коремна болка и стомашно-чревно кървене.

 

Третата фаза е системният васкулит, който може да ограничи притока на кръв към жизненоважни органи и тъкани.

 

Симптомите още могат да бъдат: слабост и умора, загуба на тегло, подути лимфни възли, обрив, болки в ставите и подуване, скованост и изтръпване в ръцете и краката (периферна невропатия), тежка коремна болка, диария, гадене и повръщане, задух (диспнея) от астма или застойна сърдечна недостатъчност, кашлица, болка в гърдите, кръв в урината (хематурия).

 

Тези три фази на болестта могат да се изявят и едновременно.

 

Най-характерни са белодробните прояви на заболяването. Рентгенографията на белите дробове показва флуктуиращи пневмонични инфилтрати (синдром на Льофлер - увреждане на белите дробове в резултат на проникване на еозинофили в тях), двустранни нодуларни (възловидни) инфилтрати без кавитиране (образуване на кухини), както и дифузни интерстициални (в междуклетъчното пространство) промени.

 

Най-често срещаните кожни лезии са подкожните възли. Може да се установят и петехии (точковидни кръвоизливи с диаметър 1-2 мм), пурпура (червени или лилави оцветявания по кожата, които не изчезват при натиск) или кожни инфаркти.

 

При повечето болни е налице периферна невропатия. Възможно е да се засегне и сърцето, което води до застойна сърдечна недостатъчност. Коремните симптоми, артралгиите (болки в ставите) и артритът, както и огнищният сегментен гломерулонефрит се явяват по-рядко.

 

Инхалаторни алергени, инфекции и медикаменти могат да отключат забпляването.

 

Най-характерната лабораторна находка е еозиниофилията (броят на еозинофилните гранулоцити в периферната кръв е повишен).

 

Диагнозата на заболяването най-често се основава на триадата - астма, еозинофилия и васкулит. Значение има и установяването на белодробни инфилтрати, наличието на нодуларни кожни лезии, периферна невропатия, повишение на  имуноглобулин Е (IgE) и др.

 

С голяма информативна стойност е биопсичното изследване на засегнатите тъкани - бял дроб или кожа. Висцералната ангиография (рентгенконтрастно изследване, изобразяващо вътрелуменното пространство на кръвоносните съдове) показва промени, сходни с тези при нодозен полиартериит.

 

При лечението на синдрома на Чърг-Щраус средство за избор са кортикостероидите.