Синдромът на Алпорт е наследствено заболяване, проявяващо се с увреда на бъбреците на ниво гломерули (персистираща хематурия) и прогресиращо до хронична бъбречна недостатъчност. Често, освен бъбречните изменения, при болните се наблюдават и очни промени, лейомиоматоза - доброкачествено разрастване на гладка мускулна тъкан, и сензоневрална глухота.


През 1927 г. Артур Сесил Алпорт за първи път описва заболяването, определяйки го като "наследствен, семеен, вроден хеморагичен нефрит".
 

Каква е причината, на която се дължи синдромът на Алпорт?


Патогенезата за развитието на синдрома Алпорт е свързана с мутации в гените, кодиращи няколко белтъка от семейството на колаген тип IV. Мутациите в гените, кодиращи съответните колагенови вериги (алфа), водят до промени в базалните мембрани в съответните зони (гломерули, капсула на Bowman) и до клинична проява на заболяването. 
Синдромът на Алпорт е генетично заболяване. Дефектът се проявява на определен стадий от ембрионалното развитие, засягайки бъбреци, слухов анализатор, понякога и очите.
Различават с три типа на унаследяване на това заболяване, според мутациите в съответните гени, които участват в кодирането на веригите (алфа) на колаген тип IV:

  1. Най-честата форма на унаследяване, която се наблюдава при синдром на Алпорт е X- свързаната. В тези случаи болестта се предава от майка на син, но не и от баща на син. Тази форма се дължи на мутация в ген на Х-хромозомата, отговаряща за кодирането на алфа-5 веригата на колаген тип IV.
  2. Автозомно- рецисивната форма на унаследяване се наблюдава в около 15% от случаите със синдром на Алпорт. Дължи се на мутация в гените, кодиращи алфа-3 и алфа-4 веригата на колаген тип IV.
  3. Автозомно-доминантна форма на унаследяване се среща значително рядко сред случаите на синдром на Алпорт - около 5%. Клиничното протичане на тази форма е сходно с това при Х-свързаната форма, но тук увредата на бъбречната функция настъпва по-късно и развитието и е по-бавно.

Клинична картина

Най-често заболяването започва в детска възраст (в първите 3 години от живота), но е възможно да се прояви и по-рано (в първите 6 до 12 месеца). Класическата клинична картина на синдром на Алпорт се развива при мъжете с Х- рецисивна форма унаследяване и включва хематурия, прогресираща бъбречна недостатъчност, очни изменения и глухота.

  • Хематурията (кръв в урината) е най-честият симптом. Появата и като симптом най-често е пристъпно и не е предизвикано от друга причина (инфекция или физически усилия). Наличието на този симптом налага отдиференциране на заболяването от болестта на Berger (форма на хроничен гломерулонефрит). Липсата на хематурия до около 10-годишна възраст често насочва към това, че диагнозата синдром на ,Алпорт е малко вероятна. Хематурията може да бъде съчетана с протеинурия. Последната най-често е нискостепенна, слабо изразена. Понякога е изолирана и е взъможно да бъде единствена проява на болестта. Първоначално серумният креатинин и артериалното налягане са без съществени промени, но с напредване на болестта може да се наблюдава умерена артериална хипертония и азотна задръжка.
  • Глухотата се дължи на трайно поражение на слуховия нерв или на кортиевия орган. Поради това тя е нелечима. Глухотата не е задължителен белег на синдрома. Когато се прояви в ранна детска възраст често води до закъснение в умственото развитие. Вестибуларният апарат по правило не е засегнат.
  • Очни промени могат да се наблюдават в очната леща, ретината и роговицата.

Различаваме 3 форми на СА според тежестта на проявените клинични симптоми:

  1. Лека форма - заболяването най-често протича с постоянна или интермитентна микро- или макроскопска хематурия. Често липсват очни аномалии и глухота. Леката форма е по-характерна за проявата на заболяването при автозомно-доминантно унаследяване.
  2. Умерено-тежка форма - в част от случаите тази  форма протича като леката, но в други освен хематурия, могат да се наблюдават и артериална хипертония, протеинурия и развитие на бъбречна недостатъчност.
  3. Тежка форма - при тази форма заболяването протича с персистираща хематурия и прогресия към хронична бъбречна недостатъчност. Към това се прибавят и характерните извънбъбречни прояви - глухота, лейомиоми на хранопровода и женските гениталии и очни аномалии.


Диагноза

  •  Клинични прояви, характерни за заболяването при пациент с положителна фамилна анамнеза;
  •  Кожна биопсия;
  •  Бъбречна биопсия;
  •  Генетично изследване.


 Диференциална диагноза

 Синдромът на Алпорт трябва да се отличава от нефропатиите, протичащи с гломерулна негломерулна хематурия:

  • Болестта на Berger,
  • Мезангиокапилярен гломерулонефрит,
  • Вторични нефропатии (лупусен нефрит, нефропатии при системни васкулити, хепатит- асоцирана нефропатия и др.),
  • Доброкачествени и злокачествени новообразувания,
  • Литиаза

 

Лечение

Липсва етиологично лечение на синдрома на Алпорт. Целта на медицинската помощ е да се забави темпа на развитие на бъбречната недостатъчност, контрол над артериалната хипертония и протеиурията.

Дискутабилно е приложението на Циклоспорин А. Според някои автори повлиява добре върху протеинурията и стабилизиране на бъбречната функция, според други не. 
Бъбречната трансплантация е друг метод, който е подходящ особено при пациенти със синдром на Алпорт, достигнали терминална бъбречна недостатъчност и са адаптирани към хрониохемодиализа. Положителното в случая е, че не се наблюдава рецидив на нефропатията в трансплантанта.