Когато става въпрос за разширени вени в съзнанието на едни изникват паяжинковидните нежни лилави нишки по повърхността кожата на краката. Други се сещат за издутите, набъбнли, синкави и нагънати като въжета вени. На пръв поглед единственото, което обединява двете представи, е засегнатото място – а именно краката (особено подбедриците). Възможно ли е двете толкова различни картини да са израз на сходен патологичен процес?


Варикоза

Това е терминът, с който се назовава състоянието и в пряк превод от латински означава разширение. Този процес може да обхване вени на много места в организма, но най-често това се случва в областта на краката, под нивото на коленете.



Варикозата е социално значимо заболяване, според различни източници засягащо между 20 и 35% от възрастното население на Европейския съюз, като при 2% от тях то е в най-тежките си изяви. Развитието му води до ограничаване на трудоспособността и влошаване качеството на живота.


Нормално налягането във венозната система е по-ниско, отколкото в артериалната, а пък венозните съдове са тези, които връщат кръвта към сърцето. За да не се допусне връщане назад на кръвта вените разполагат с клапи, които обезпечават еднопосочното движение на кръвта.


Движението на кръвта към сърцето е още по-затруднено в краката поради факта, че там се налага да се преодолее силата на земното притегляне.


Причина за варикозата е венозната недостатъчност, като един от основните фактори за развитието ѝ е наследстеността. Заболяването се среща по-често при жените, като хормоналните фактори у тях по време на пубертета, бременността (научете повече за отоците при бременност) и менопаузата, както и при евентуален прием на противозачатъчни може да допринесе значително за появата и хода на състоянието.


Разбира се, освен наследствеността и женския пол има други, напълно коригируеми и зависими от нас фактори като заседналия начин на живот и затлъстяването. Преживелици от живота също могат да имат участие в генезата на варикозата – такива биха били прекарана флеботромбоза или травми на крайниците.


Венозна недостатъчност – какво причинява на краката

Или с други думи – какво се случва на тъканите в краката, когато се забави оттичането на кръвта във вените? Застояването на венозната кръв води до усещане за тежест, болки, парене, сърбеж, подуване на подбедриците и неприятни нощни крампи.


При постоянно поддържане на състояние на оток в областта на кожата това нарушава нейното хранене, което довежда до промени в нея – поява на кожно възпаление, трудно зарастване на рани, промени в цвета ѝ и повърхността ѝ.


През топлите месеци има усилване на симптомите. Горещината довежда до разширяване на повърхностните кръвносни съдове и влошава състоянието. При хора в начален стадий дори е възможно симптомите да се появяват само през лятото или пък след продължително натоварване на краката  - стоене в изправена позиция. При жените симптомите се появяват или изострят освен през топлото време също и по време на менструация.


Класификация на разширените вени

Според приетите в днешно време стандарти класификацията се извършва по няколко признака – клиничен стадий, анатомична локализация, патофизиология на процеса и причина за възникването му.


Анатомичната класификация се определя от това дали засегнатите вени са повърхностни, дълбоки или перфоративни.


Причините могат да бъдат вродени, първични (идиопатични – с неясна причина) и вторични (като последствие на травма в областта например).


Патофизиологичните се разделят по механизма на забавяне на оттичането на венозната кръв – поради обструкция (частично запушване), рефлукс (връщане на кръв назад) или и двете едновременно.


Клиничната класификация обикновено е тази, която най-много вълнува пациентите и тази, която отразява тяхното състояние.

 

  • 0 – субективни симптоми без белези на венозно заболяване;
  • 1 – телеангиектазии, ретикуларни вени;
  • 2 – разширени вени;
  • 3 – оток;
  • 4 – кожни промени, следствие на варикозата – пигментация, екзема, липодерматосклероза;
  • 5 – кожни промени и излекувана язва;
  • 6 – кожни промени и активна язва.


Прочетете за особеностите на отделните клинични стадии в продължението на статията.