Инфекцията с вируса на човешката имунна недостатъчност преминава през три стадия. Характерна особеност за развитието й е бавното прогресивно протичане. Вирусът спада към ретровирусите. Генетичната информация необходима за възпроизводството му, представлява молекула РНК. Особеното му е, че непрекъснато при размножаването си мутира и се изменя, поради което имунната система остава безсилна срещу него и той се разпространява в различни тъкани на организма. Поради това не е открито и успешното лечение срещу него и СПИН.

ХИВ не е устойчив към външна среда. Предава се при контакт с кръв и генитални секрети. Но наличие на вируса не е доказано в урината, сълзите и изпражненията. Концентрацията му в слюнката е ниска, в нея се съдържат и вещества, които го потискат.

За заразяването е достатъчно да има контакт на кръв и секрет на заразен с кръвта или лигавица на здрав човек. Това означава, че ХИВ се предава не само чрез вагинален секс, но и при орален и анален. Даже напротив, рискът вирусът да се предаде при анален секс е много по-висок заради лесната наранимост на лигавицата на правото черво и ануса. Вирусът може да навлезе в организма и през лигавицата на устата и очите, както и през открити ранички по кожата.

Най-висок риск от заразяване с ХИВ се наблюдава след сексуален контакт, използване на общи игли, от заразена майка на новородено, при преливане на кръв и контакт със заразена кръв или замърсени със заразена кръв инструменти и предмети.

При навлизане в кръвта вирусите се насочват към специфични бели кръвни клетки – Т-хелпери. Използвайки техния генетичен материал, вирусите се размножават и разпространяват в организма.

След период от 2 до 6 седмици се развива първична ХИВ инфекция или така нареченият остър ХИВ синдром. Това е периодът, в който имунната система на инфектиралия се бори с вируса. При повече от половината заразени могат да се проявят симптоми, които да се оприличат на заболяване от грип, като: главоболие, диария, гадене и повръщате, слабост, болка в мускулите, възпалено гърло, повишена температура. Възможно е да се появи червен несърбящ обрив на торса.

NEWS_MORE_BOX



Тези оплаквания продължават за около една – две седмици, след което състоянието на заразения се подобрява и инфекцията преминава в безсимптомния период. Според експертите именно липсата на оплаквания отстрана на организма показва, че битката му срещу вируса вече е загубена. Не бива да се забравя, че описаните симптоми са признаци на действието на имунната система по принцип.

Въпреки липсата на оплаквания обаче през втория стадий вирусът се разпространява във всички части на организма, унищожавайки CD4+ лимфоцитите, като особено много се натрупва в лимфните възли, мозъка и гениталните секрети. Този асимптоматичен период продължава най-дълго, десет и повече години. Коварното му е, че неподозирайки за инфектирането си, серопозитивният предава вируса на други.

В един момент CD Т-клетките са напълно унищожени от вируса и собствените защитни сили и имунната система рухва. Нормално е един здрав човек да притежава между 450 и 1400 такива клетки на микролитър. При инфектираните с ХИВ тези стойности падат трайно под 200. Настъпва СПИН.

Тогава болните се оплакват от постоянна умора, изпотявания през нощта, необяснимо отслабване, поява на странен лилав неотминаващ обрив, учестено дишане, хронична диария, имат подути лимфни възли при врата и гениталиите, постоянно повишена телесна температура, страдат от постоянни гъбични инфекции на устната кухина и вагината при жените, лесно се нараняват и често се получава необяснимо кървене.

Това е третият стадий, който се изразява в тежка имунна недостатъчност на цялото тяло, развитие на мозъчни усложнения и нервни увреждания. Вече се говори за СПИН. Болният става податлив на така наречените опортюнистични инфекции. Заради липсата на защитни сили се развиват и множество ракови формации, неоплазии.

Диагноза за инфектиране с ХИВ или СПИН се поставя въз основа на оплакванията и резултатите от кръвни и други изследвания.

Това, което трябва да се знае, относно серологичното изследване е, че антитела срещу ХИВ се образуват след най-рано 3 до 6 месеца след заразяването. Тоест за потвърждаване на отрицателен резултат при подобни съмнения, следва да се предприеме второ изследване шест месеца след въпросния инцидент.

За потвърждаване на диагнозата след положителен резултат 6 месеца по-късно от ELISA теста, се провежда повторно изследване - Имуноблот.

Още докато тестовете за антитела са отрицателни по време на този шестмесечен период се провежда изследване на вирусната РНК в кръвта, което открива вируса директно. Така инфекцията може да се хване и в нейния първи стадий, на острия ХИВ синдром, което дава по-добра прогноза за заразения с предприемане на лечение. Същото изследване се прилага и при децата на серопозитивни майки до 15-месечна възраст, както и за потвърждение на положителни резултати от предходните два теста.

Въпреки че на този етап не съществува лечение срещу ХИВ и СПИН, ранното предприемане на терапия оказва положително влияние за по-благоприятното протичане на заболяването и за удължаване на преживяемостта.

Относно предпазването от заразяването с ХИВ важи най-вече същият съвет, който се формулира като превантивна мярка срещу полово предавани болести – използване на защита при секс, което включва употреба на презерватив при полов контакт и избягване на случайни сексуални контакти и честа смята на интимните партньори. За избягване на заразяването е необходимо и спазването на елементарни хигиени правила и стандарти при работа с кръв.

Още достъпна информация за ХИВ и СПИН можете да намерите в медицинската част на Puls.bg.

Разделът здравословен живот на Puls.bg предоставя информация от текущия информационен поток за изследванията и новооткритията, свързани с коварното заболяване, както и новини относно провеждащи се в страната антиспин кампании и нивото на разпространеност на ХИВ вируса в страната.