Какво е сигмоидоскопия?

Сигмоидоскопията представлява манипулация, която позволява чрез сигмоидоскоп (специален апарат - мека тръба, снабдена с камера) да се огледа вътрешната повърхност на правото и сигмовидното ободно черво (части на дебелото черво). По време на сигмоидоскопия често се вземат тъканни проби (биопсия) за изследване под микроскоп.


Дебелото черво помага на тялото да абсорбира водата и хранителните вещества от храната, при което се образуват фекалии. Сигмоидно ободно черво е участъкът от дебелото черво, който се намира между низходящото и правото черво.



Колоноскопията помага да се изследва цялото дебело черво, но понякога само сигмоидното ободно черво изисква оглед, тогава се препоръчва сигмоидоскопия.


Сигмоидоскопът бива два вида – ригиден и флексибилен (гъвкав). Ригидният сигмоидоскоп се използва рядко, защото не достига толкова далеч в дебелото черво, колкото гъвкавия сигмоидоскоп.


Гъвкавата сигмоидоскопия, е процедура, която позволява по-добър оглед на сигмоидното ободно черво, при която се използва гъвкава тръба със светлинен източник и камера. Сигмоидоскопията се използва за откриване на проблеми като:

  • Язви;
  • Анормални клетки;
  • Полипи;
  • Рак

Обикновено при сигмоидоскопията се взимат тъканни проби, за да се провери за необичайни промени в клетките.


Кога се прави сигмоидоскопия?

Сигмоидоскопия обикновено се назначава, когато пациентът има оплаквания, като:

  • Промени в честотата при ходене до тоалетна;
  • Ректално кървене;
  • Болка в корема;
  • Необяснима загуба на тегло

Това може да са признаци на различни заболявания на дебелото черво, а сигмоидоскопията може да бъде процедурата, която да помогне да се определи причината за тези симптоми. Сигмоидоскопията също се използва като диагностичен метод при рак на дебелото черво, както и за следене на прогресията му.


В зависимост от медицинската история на пациента и дали в неговото семейство има случай на рак на дебелото черво, може да се наложи правенето на сигмоидоскопия на всеки пет години след 50-годишна възраст.


Каква е подготовката за сигмоидоскопия?

Подготовката за сигмоидоскопия е подобна на подготовката за колоноскопия. Вероятно ще се извършат една или повече клизми приблизително два часа преди процедурата. Обикновено е нужно спазването на диета, която включва само течности за 1-2 дни преди процедурата. Може да се използва слабително средство, което да помогне за изпразването на червата. Течностите, които може да се консумират, включват:

  • Вода;
  • Кафе или чай;
  • Бульон без мазнини;
  • Спортни напитки с електролити

Препоръчително е да се избягва консумацията на течности с червен или лилав цвят, защото те може да изглеждат като кръв от дебелото черво.


Преди процедурата е необходимо лекарят да бъде информиран за всички медицински състояния, които пациентът има, както и за всички лекарства (особено такива, които влияят на кръвосъсирването като аспирин) и добавки, които приема.


Какво включва сигмоидоскопията?

Преди процедурата пациентът трябва да легне на лявата си страна с прибрани към корема колене на маса за преглед. Сигмоидоскопа, който е предварително намазан с лубрикант, се вкарва през ануса. След това апаратът се прокарва нагоре през ректума към долните отдели на дебелото черво.

 

По време на манипулацията през апарата се вкарва малко количество въздух за раздуване на червото, за да улесни изследването и да подобри видимостта. Тръбата има светлинен източник и малка камера в края, така че образът да може да се предава на монитор.

 

Процедурата може да предизвиква неудобство, но обикновено не е болезнена. Пациентите обикновено не са под седация по време на сигмоидоскопията, така лекарят може да дава инструкции на пациента да заема различни позиции, за да се улесни придвижването на апарата.


Ако лекарят забележи някакви полипи, той може да ги премахне. Ако има проблемна зона в дебелото черво, тогава се от нея се взимат тъканни проби за биопсия.


Рисковете при манипулацията са минимални, но  макар и рядко е възможно да се получи разкъсване в дебелото черво или стената на ректума. При вземането на тъканни проби, може да възникне кървене на мястото, където са взети.


Цялата процедура отнема от 10 до 20 минути. Ако пациентът е взел успокоително средство, може да се наложи някой да го закара обратно до дома му след изследването.


Какво може да се очаквам след сигмоидоскопията?

Обикновено подуването или спазмите са нормални прояви след сигмоидоскопията, но е нужно незабавно търсенето на медицинска помощ при:

  • Силна болка в корема;
  • Виене на свят;
  • Значително кървене от ануса;
  • Треска

Тези оплаквания може да са признаци на сериозен проблем.


Библиография:
National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases. Flexible sigmoidoscopy
Healthline. Sigmoidoscopy