Сифилисът представлява инфекциозно заболяване, предаващо се най-често по полов път. Други пътища на заразяване са кръвен и т. нар. вертикален – предаване от заразена майка на плода по време на бременност или раждане. Заболяването е наричано още „Великият имитатор“, тъй като клиничната картина се изразява в различни симптоми, както и съчетание на разнообразни комбинации от тях.
 
Ранното диагностициране и съответно започване на адекватно лечение е основната предпоставка за предотвратяване на усложненията. Лечението с антибиотици ликвидира инфекцията, но не може да възстанови вече настъпилите усложнения. Практически всеки орган и система могат да бъдат засегнати от заболяването, тъй като причинителят се пренася чрез кръвта.
 
Благоприятстващ фактор за проникване на инфекцията в организма са нарушената цялост на кожата, било то вследствие на травма, дерматоза или инфекциозно заболяване – херпес, краста и други. Половият път на предаване на инфекцията се отчита в 95% от заразените, в по-редки случаи може механизмът на предаването да бъде по кръвен път – замърсени игли, замърсени кръвни продукти за кръвопреливане и други.
 

Кои са стадиите на заболяването?

След изтичане на инкубационния период (от няколко дни до 3 месеца) в мястото на проникване на микроорганизмите се получава лезия (най-често в областта на външните полови органи), която често е оприличавана на язва. Нейното дъно е с бакърено-червен цвят, с хрущялна плътност и повърхността й изглежда лъскава. Няма субектични усещания за болка, сърбеж или дразнене, поради което често се пропуска от болния. В повечето случаи има и увеличени регионални лимфни възли. Тези симптоми бележат първата фаза на заболяването.
 
Във втория стадий се наблюдава розеолоподобен обрив, обхващащ кожата на дланите и стъпалата най-често, но може да се разпространи по гърдите, гърба и вътрешната част на бедрата. Обривът е силно заразен. Освен неговата проява може да има симптоми и отстрана на вътрешните органи – бъбреци, черен дроб, бели дробове. По отношение на черния дроб се наблюдава едно огнищно или дифузно възпаление, което се съпровожда с клиничната картина на хепатит – повишени чернодробни ензими, повишено количество на билирубин в кръвта, както и пожълтяване на кожата при затегнато протичане на заболяването.
 
Засягане на черния дроб се наблюдава по-често при лица, с хронични чернодробни заболявания, както и при злоупотребяващите с алкохол. Тежко протичане на заболяването се наблюдава при имуносупресирани пациенти – приемащи медикаменти за потискане на имунната система или болни от заболяване, засягащо имунната функция – например СПИН.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Ако инфекцията не бъде лекувана в този стадий, то тя преминава в латентна форма, която се характеризира с липса на симптоми. Единственият начин за установяване на заболяването са лабораторните тестове. След различен период от време латентната форма преминава в последния стадий на заболяването – третичен сифилис, наричан още висцерален, поради честото засягане на различни вътречни органи. Характерно е и засягането на нервната система – невросифилис.
 
Образуват се гумозни формации, изпълнени с гной и кръв, както по кожата, така и в различни органи, включително и черния дроб. Често могат да бъдат сбъркани с огнища на туберкулоза. Засягане на гръдната аорта е често срещано   в този стадий и може да доведе до образуването на аневризма.
 
Когато инфекцията се предаде от майка на плода, състоянието се нарича вроден сифилис. Често такива деца се раждат с увеличени черен дроб и слезка – до 70% от случаите, а като вторичен симптом се развива анемия. При част от децата симптомите могат да се проявят в по-късна възраст, като това е в пряка зависимост от това колко е била напреднала бременността, когато майката е била заразена.
 
До момента няма разработена ваксина, а имунитетът след преболедуване е нетраен. Използването на презервативи ограничава разпространението на инфекцията, но не в 100% от случаите на контакт с болен. 3922