С намаляването на общия брой заболели от сифилис автоматично се постига и статистическо намаляване в броя на заболелите от невросифилис. Характерно за това заболяване е, че се проявява в много късен период от време, което е повод за не чак толкова голямо успокоение при заболели от сифилис преди десетки години.
След заразяването се появи клинична манифестация на твърдия шанкър с регионарен лимфаденит, сифилисната инфекция се разпространява и придобива по-грандиозен характер. Оттук нататък следва съвместно съжителство между макроорганизма и бледата спирохета, като сифилистичната инфекция протича с периоди на обостряне и ремисии. Този процес от своя страна зависи от вирулентността на инфекцията, както и от вътрешната среда на организма – тоест имунната реактивност и промяната в неговата алергенност.
Съществуват три периода на заболяването – ранен, латентен и късен невросифилис. Засягането през първи и особено втори период на сифилистичната инфекция индуцира появата на симптоми на ранен невросифилис.
1. Заболяването може да протече като асимптомен сифилистичен менингит. Развива се през 8 до 10-ти месец от инфекцията. Най-характерна за него е ликворната диагностика, която се проявява с опалесценция и плеоцитоза. Наред с церебрастенните прояви на заболяването може да се забележат и симптоми на отслабване на слуха и неврит на зрителния нерв.
2. Втората често срещата форма е остър сифилистичен менингит. Той протича с изразено главоболие, световъртеж, шум в ушите, повръщане, повишена телесна температура и общо неразположение. Изразена е вратната ригидност и симптома на Керниг. Заболяването протича с тежко разстройство в слуха и вероятна парализа на лицевия и тригеминалния нерв. Ликворната диагностика подсказва за плеоцитоза и Васерманова реакция.
3. Латентният невросифилис се развива след вторична инфекция със сифилис, като протича без клинични данни за увреда на нервната система. Налице е латентен менингит. Обикновено става дума за латентен сифилис, който лесно може да премине във форма на гумозен менингит, съдов сифилис, табес или прогресираща парализа.
Ликворната диагностика е характерна – протича с плеоцитоза и увеличено съдържание на белтъци в ликвора. Васермановата реакция в ликвора е положителна. Тази характерна комбинация между изразената ликворна находка, позитивна васерманова реакция и последваща колоидна крива подсказва за предклиничен етап на прогресираща парализа.
4. Късният невросифилис най-често протича като късен мезенхимо-гумозен невросифилис. Проявява се обикновено в много късен етап, поради което в практиката се среща като третичен сифилис на нервната система. Тази нокса протича като базален гумозен менингит, който засяга предимно мозъчната основа, увлича съдовете и черепно-мозъчните нерви. Налице са единствено главоболие, световъртеж и психични смущения, които се засилват нощем. Ликворната диагностика показва повишено количество белтъци, положителни глобулинови проби, положителен Васерман, както и лимфоцитна плеоцитоза.
Друга форма на късния невросифилис е засягането на мозъчните кръвоносни съдове. Най-често се засягат артериите на вертебро-базиларната система, особено клоновете на средна мозъчна артерия и много рядко артериите на гръбначния мозък. Кръвоносните съдове изглеждат издути и изпръхнали като току-що сварени макарони. Налице е характерният за този период ендартериит на Хойбнер. По тази причина се появяват аневризми, които са предпоставка за развитие на тежки черепно-мозъчни кръвоизливи.
Най-често усложнение на тази форма е появата на инсулти. Според Щрюмпел тази форма на инсулт се проявява с характерна хемиплегия, тоест парализа в едната половина на тялото, без придружаващи увреждания на сърцето, кръвоносния апарат на тялото, кръвосъсирващите функции, както и бъбречни патологоанатомични находки.
Последната форма за проява на късния невросифилис е развитието на солитарни гуми на мозъка. Те са изключително рядко срещани находки в мозъчната патология. Протичат с клиничната манифестация на мозъчна неоплазма. Диагнозата на тази форма се поставя на база следните данни – анамнеза за прекаран сифилис, аборти и преждевременни раждания, белези за прекаран сифилис, както и положителна васерманова проба в кръвта и ликвора. Среща се и положителна реакция за блокиране активността на бледата спирохета, както и наличие на противосифилистично лечение. Само тогава може да се подозира развитието на мозъчни гуми, като краен етап от развитието на късен невросифилис.
5. За лечение на ранни и мезенхимно-гумозния невросифилис се прилага пеницилин. Прилага се в изключително големи дози дневно, предпочита се венозно приложение на антибиотика. Добър успех при тази терапия навремето са имали с бисмутовите препарати, разтвор на калиев йодид и живачни втривания.
Очаквайте продължението...
