Полово предаваните заболявания са голяма група инфекциозни болести, които имат еднакъв механизъм на предаване, но се различават по своята симптоматика. Заболяванията се причисляват към групата на антропонозите – източник и резервоар на инфекцията са болният или безсимптомен носител. Нерядко се създават предпоставки за трайни поражения върху някои органи или системи.

 

Сифилисът е инфекциозно заболяване, което се причислява към групата на т. нар. Венерически болести. Освен кожата причинителят на заболяването може да засегне и други органи и системи – черен дроб, сърдечно-съдова система, нервна система и други.


 

Инфекцията със сифилис може да бъде придобита и вродена. Като за вродената е характерно, че се предава от болна майка на плода, чрез плацентата. Придобитият сифилис се предава основно по полов път, но са описани случаи, макар и рядко, на заразяване посредством целувка. Инкубационният период на заболяването трае средно в рамките на 3-4 седмици, но може да варира от 1 седмица до 3 месеца.

 

За придобития сифилис е характерно, че той протича в три фази – първичен, вторичен и третичен. Като първите две фази формират ранния сифилис, а последната фаза се определя като късен сифилис.

 

Първичната фаза на инфекцията се характеризира с образуване на т. нар. твърд шанкър, който представлява ерозия на повърхността на кожата с резки очертания и овална форма. Дъното на ерозията е гладко, най-често с розов до меденочервен цвят и с надигнати от кожната повърхност ръбове. Често при опипване тези ръбове имат хрущялна плътност, на което се дължи и името на тази лезия.

 

Появата на твърдия шанкър не се бележи с някаква субективна симптоматика от рода на сърбеж, парене или болка, поради което може да остане незабелязан от засегнатите лица. Най-често се образува по или около външните полови органи, тъй като представлява входна врата за навлизане на инфекцията. Заедно с появата на твърдия шанкър се наблюдава и увеличение на регионалните лимфни възли в близост до входната врата на инфекцията. Появата на тези два симптома се определя като т. нар. първичен комплекс и представлява сигурно указание за клинична диагноза на първичен сифилис.

 

Вторичната фаза на сифилиса се характеризира с обрив по кожата, който може да бъде с разнообразен характер и силно затруднява диагнозата, поради факта, че наподобява различни дерматози. Това е и една от причините сифилисът да бъде наричан още „Великият имитатор”. Обривът през вторичния период е силно заразен. Разполага се основно по страничните повърхности на гръдния кош, но може да се разпространи и по лицето и крайниците. Лезиите по кожата носят наименованието сифилиди. Те варират по размери и форма – от точковидни зачервявания до надигнати над кожата малки „възелчета” със или без съдържание на гной в тях. В гънките на тялото вторичните сифилиди могат да прорастнат на широка основа и да хипертрофират – т. нар. широки кондиломи, които представляват най-заразните от всички сифилистични лезии.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Третичният сифилис се характеризира с увреждания на различни органи и системи. Засягането на кожата се изразява в образуване на сифилиди с големина на грахово зърно, които се разполагат над повърхността на епидермиса и имат плътно-еластична консистенция. Някои се резорбират, без разпад, но при други се наблюдава хлътване в центъра им и получаване на язва, от която изтича кръвениста материя. След зарастване на мястото се получава цикатрикс – белег, който най-често е леко хлътнал и е без пигментация. Възможно е засягане и на лигавиците – основно тези на устата и носа, които са аналогични по форма и размери на промените по кожата. 

 

Преболедуването не води до траен имунитет, тъй като образувалите се антитела по време на инфекцията постепенно започват да спадат. Тоест преболедувалите не са защитени при повторно излагане на инфекцията.