Сифилисът е хронично протичащо заболяване, което се причинява от инфекция с бактерия, наречена Treponema pallidum. Заболяването протича стадийно и се предава от човек на човек при незащитен полов контакт или други интимни действия без протективни мерки, както и предаване от болна майка на дете по време на вътрематочното му развитие или при допир на детето по време на родилния период, известен като перинатален сифилис.

 

Специфичната бактерия приспада от рода Трепонеми на семейство Спирохети. Трепонема палидум е спираловиден микроорганизъм, който има абсолютно еднакви и успоредно разположени извивки. Дължината на извивките е между 10 и 20 микрометра. Този тип бактерии във влажна среда, каквато е средата на половите пътища при възбуда, се развиват изключително бързо и броят им нараства прогресивно за много кратко време. При изсушаване и приложение на дезинфекционни разтвори е силно чувствителен и загива изключително бързо. 


 

Сифилисът може да бъде вроден и придобит. Както беше загатнато, придобитите форми на сифилис са в следродилния период или в напреднала възраст при контакт със заразоносител, незащитен полов акт и други интимни дейности със заразени. Също така придобита форма може да бъде перинаталният сифилис, който се развива при контакт между лезии на болната майка и лигавична повърхност на новороденото дете. Тази форма на сифилис носи това име, защото се развива в периода на самото раждане.

 

Вродените форми на сифилис обикновено са обвързани със заразяване по кръвен път по време на вътрематочното развитие на плода. В някои случаи може да се развият тежки увреждания на плода, които да доведат до неговото спешно израждане или раждане на мъртъв плод, поради тежките увреждания, които настъпват в организма. Съществува и сифилис на кърмачетата, който протича със специфични промени - остеохондрит, пневмония, заболявания на сърцето и панкреаса. Типичната форма на твърд шанкър, обаче, не се развива, защото заболяването е придобито по кръвен път през вътрематочното развитие.

 

1. Какви са качествените методи за поставяне на диагнозата?

Диагнозата на това заболяване се основава на промените в имунните способности за защита на организма и по-конкретно в хуморалния имунитет. Категоричен белег за наличието на сифилис е откриването на антитела в серума на пациента към бактерията Treponema pallidum. Съществуват някои специфични и класически реакции за диагностика на сифилис. Това са неспецифичните, липоидни и реагинови реакции.

 

При тези реакции се използва специфичен кардиолипин, който е синтетично производно. В кръвния серум се откриват антикардиолипинови антитела, което е сигурен белег за наличие на антитела срещу сифилистичната бактерия. Тези методи са едни от първите открити начини за поставяне на диагнозата и се използват и в съвременната венерологична практика.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Другите специфични методи се основават на трепонемните реакции. Такива са микрометодиките на принципа на хемаглутинацията. Позитивира се 20минути след взимане на пробата и предоставя категорични резултати за развитие на заболяването. Фалшивоположителните резултати са възможни при налична токсоплазмоза, рубеола и инфекциозна мононуклеоза.

 

Индиректният имунофлуоресцентен тест с абсорбция е друг често прилаган метод. Неговата цел е антителата да се фиксират върху трепонемите в серума на болния. После се доказват с античовешки имуноглобулини Г, маркирани с оцветяваща субстанция. Под микроскопско наблюдение се забелязват специфичните промени на кръвната плазма и наличието на сифилис инфекция.

 

2. Какво лечение се прилага?

Съвременната терапия на сифилис се предлага с пеницилинови препарати, които се заменят само при наличие на алергия към пеницилин. Терапия срещу сифилис се започва, само когато диагнозата е потвърдена клинично и параклинично с помощта на изследвания. Успехът при лечението се основава на това кога е започната терапията. Колкото по-рано започне, толкова по-бързо ще премине без усложнения. Кристалният пеницилин се използва при новородени и бременни жени, както и при деца с третичен невросифилис. Към терапията може да се добавят имуностимулатори, но в по-късен етап, когато пациентът е стабилизиран и проведените през курса на лечение изследвания доказват позитивния ход на лечението.