Сифилисът е едно от най-неприятните заболявания в съвременната сексуална медицина. Това е полово предавана инфекция, която се улавя най-често при по-активното младо поколение и като цяло при хората с изразен промискуитет в поведението си. Заболяването се развива след инфектиране с бактерия, наречена бледа спирохета.

Освен заболяването сифилис, бактерията може да причини още три заболявания при човек – фрамбезия или пертеню, пинта и беджел. Също така сифилисът може да бъде с активност при новородени и малки деца. За вроден сифилис се говори, когато по време на бременност и самия родов акт, се предава инфекцията от майчиния на детския организъм. В началото на откритието му заболяването се е наричало „френска болест“, поради предполагаемия произход на инфекцията.

Заболяването протича в своята активност без клинична симптоматика в продължение на години, затова и до ден днешен превенцията на полово предавани болести в сексуално по-активното поколение с редовни тестове е особено важна и тази тема се превръща в една от най-широко дискутираните по време на симпозиуми за сексуална медицина. Заболяването само по себе си може да имитира симптоми на много други заболявания, затова и до ден днешен най-сигурният начин за поставяне на диагноза е чрез серологичен тест.

Заболяването сифилис има много и различна клинична картина, в зависимост от фазата, в която се намира – първична, вторична, латентна или третична. През първичната фаза се появява специфичният шанкър.

Това е образувание с много твърда повърхност, която обаче нито предизвиква някакъв болков симптом, нито пък се характеризира със сърбеж, а на практика изглежда като типична язвена ерозия.
 
Вторичната форма на сифилис обикновено протича по-драматично и принуждава пациентите да посетят лекарския кабинет. Обикновено симптоматиката през този стадий включва множество обриви по цялото тяло, включително по зоните на дланите и ходилата. През латентния стадий може да има затишие от клиничната картина, особено ако пациентите през това време не са обърнали внимание на алармиращите симптоми. Обикновено този стадий е и фатален за тях, защото организмът преминава бързо към третичната фаза на заболяването, където започва развитието на сифилистични гуми, които дават характерна неврологична и сърдечна симптоматика, поради факта, че се отлагат в мозъка и по стената на сърдечния мускул.
 

Каква е съвременната диагностика на „френската болест“?

Диагностичното уточняване на болестта е изключително трудно и затова човек трябва да се подготви за провеждане на някои серии от лабораторни тестове. В съвременния свят най-лесно е приложението на кръвните изследвания, с които се доказва болестта. Проблемът обаче е, че този тип диагностика много често дава фалшиви резултати, което налага тяхното повторно извършване. Също така е възможно наблюдаването на биологичен материал под микроскоп, където се търсят бактериите на сифилиса.


NEWS_MORE_BOX



Кръвните методи за изследване и доказване на болестта се делят на две основни групи. Те носят името на бактерията, причиняваща сифилис – treponema pallidum. В този ред на логиката, изследванията се групират в две – трепонемални и нетрепонемални.

Първоначално в процеса на диагностика винаги се прилагат нетрепонемалните, които включват изследване за няколко вида венерически болести и бърз реагинов тест. Заради повишения брой фалшиво-положителни резултати за френската болест, често специалистите се принуждават да назначат и конкретен трепонемален метод за диагностично изследване. Такива са TPHA – трепонема палидум частичен аглутационен тест и FTA-Abs.- тест на абсорбираната имунофлуоресценция.

Често нетрепонемалните методи водят до грешки, тъй като са особено чувствителни към активни вирусни инфекции в момента на провеждане на изследването – варицела, морбили, туберкулоза, грип, ендокардит, болести на съединителната тъкан и бременност.

Времето, което е необходимо за верифициране на диагнозата, е период от няколко дни от момента на взимане на кръвната проба, но за пълното развитие на инфекцията след съмнителния полов акт са необходими между две и шест седмици. В третичната си форма, когато се развива невросифилис, меродавно за диагнозата е откриването на левкоцитопения, с лимфоцитопения и хиперпротеинемия в ликворна проба от гръбначно-мозъчното пространство, при положение, че вече е доказана полово-предаваната инфекция в пациента.

През 1936 г. в продължение на две години, се провежда много активна кампания за борбата със сифилис. Въпреки усилията тогава и до ден днешен броят на заболелите нараства непрекъснато. Надсловът на кампанията е гласял: „Срамът и страхът могат да разрушат бъдещето Ви! Направете си тест!“.