Шумът в ушите или наричан с медицинския термин – тинитус, е напълно субективно усещане, което може да бъде изключително неприятно и водещо до нарушение на ежедневните дейности, комфорта и съня на засегнатото лице.


Според статистически данни в световен мащаб от тинитус страдат 6-7% от населението, като неговата сила може да бъде изразена в различна степен. По-голям е процентът на засегнатите над 60-годишна възраст, което е свързано с увеличаване процента на атеросклеротични процеси в кръвоносните съдове. Води се до загуба способността за пулсиране на стената на кръвоносните съдове  и като последствие кръвотокът става турболентен.


Засегнатите лица описват шума най-често като звънене. Други описания са във вид на бръмчене, свистене, пулсиране, като звук от трион, преминаващ влак, течаща вода, скърцане на врата, чупене на стъкло и други.



Причините за появата са различни – прекарани заболявания (инфекциозни/ неинфекциозни), травми (механични или звукови), чужди тела, вредни фактори от работната среда или тази в дома и други.


Прегледът започва с оглед на ушния канал и тъпанчевата мембрана, за да се изключат структурни промени или наличие на ушна кал, чужди тела.


При аудиометрия се установява, че засегнатото лице може да определи (фиксира) честотата на чувания от него шум и при подаване на сигнал с по-ниска честота последните не се регистрират. За разлика от това тези с висока честота се регистрират и заглушават шума.


По този начин при някои пациенти, които се намират в по-шумна среда е налице заглушаване на шума – „маскиране”. При връщането отново в тиха среда тинитусът започва отново да се чува.


Тестът се провежда в звукоизолирана стая и с поставени слушалки на главата. Референтните стойности на силата на звука, който се пуска се определя от възрастта на изследваното лице.


Образните изследвания също влизат в съображение. Взависимост от предполагаемата причина се преценява необходимостта от рентгенография, скенер и/ или ядрено-магнитен резонанс.


Не толкова обективни като образните изследвания, но в някои случаи с важна стойност са резултати от някои проби – например движение на очите, стискане на челюстите, въртене на врата и други. Ако при някоя от тези проби се установи промяна в шума – съответно засилване или намаляване – това може да има отношение към откриване на причината за появата на тинитуса.


NEWS_MORE_BOX


Пулсиращият шум в ушите най-често се свързва с наличието на високо кръвно налягане, аневризмално разширение на кръвоносен съд, тумор-заемащ процес (например акустичен неврином) и други.


Подробният разпит за появата на шума и дали пациента свързва началния епизод с конкретна ситуация е от съществено значение. В някои случаи шумът може да се появи следствие на много силен внезапен звук. В тези ситуации се изчаква няколко дни, през които симптомите обикновено отминават.


Анамнезата позволява да се открият допълнителни, съпровождащи симптоми (замайване, болки при резки движения), които могат да насочат към т. нар. вертебробазиларна недостатъчност, следствие на която слуховият нерв реагира, тъй като е чувствителен на намалено кръвоснабдяване. Приемът на някои медикаменти също има отношение, поради което е важно да се разпита подробно за скорошен прием на някакви медикаменти.


При наличие на шум в ушите, особено когато се засяга само едното ухо и паралелно с това се проявява намаление на слуха, световъртеж, е необходимо да се направи консултация със специалист уши-нос-гърло, а в някои случаи и отоневролог.