Шокът при пациентите с политравма най-често е хеморагичен, т.е. предизвикан от остра кръвозагуба. (Към първа част на материала)

 

Хеморагичният шок е клинична диагноза, която се базира на определени витални белези и данни от физикалния преглед на пациента. От основно значение е наличието на остра хеморагия (кръвотечение).


 

За предотвратяването на този вид шок е важно да се вземат спешни мерки за контрол над кървенето. При мекотъканни травми и рани, кървенето може да е много сериозно. Затова този вид кървене се овладява временно чрез притискане - компресивни превръзки, поставяне на турникет, поставяне на химически и биологично инертни хемостатични пудри или гъби, по-рядко хемостатични инструменти.

 

При коремните травми кървенето не е видимо, затова трябва да се отхвърли чрез ехография на коремните органи, лапароцентеза с лаваж, компютърно томографско изследване на коремните органи.

 

Основният метод за хемостаза тук е незабавната хирургична интервенция в операционната зала. Фрактурите на костите ( бедрена кост, голям пищял, тазови кости) и гръдната травма, също са причини за голяма по обем кръвозагуба. Обемната ресусцитация с кристалоидни разтвори и прилагането на кръв и кръвни продукти са решаващи за живота на пациента.

 

Големината на кръвозагубата при травматичен шок може да се класифицра в четири класа според обема загубена кръв в милилитри, процентът спрямо този на общия обем циркулираща кръв, сърдечната честота, пулсовото налягане, артериалното налягане, дихателната честота, уринният дебит, менталния статус и нуждата от течностното заместване.

 

Основната цел при тези реанимационни мероприятия е поддържането на стойности на систоличното налягане между 90- 100 mmHg, поддържане на сърдечната честота от 60 - 100 уд/мин, уринен дебит 0,5 мл/кг/час, добри газометрични показатели от артериална кръв, ниски стойности на серумен лактат и нормален ментален статус.


Друг възможен шок при травматичния пациент е неврогенният шок, предизвикан от увреда на гръбначния мозък, която води до нарушена симпатикова регулация на сърцето и кръвоносните съдове. В резултат имаме хипотония (ниско кръвно налягане).

 

Неврогенен шок трябва да се подозира при всеки пациент с данни за гръбначно-мозъчна увреда, забавен пулс, ниско артериално налягане, топли крайници. Необходима е консулация с неврохирург, както и обемна ресусцитация и прилагане на вазопресорни медикаменти.

NEWS_MORE_BOX

 

 

За шоковото състояние при травматичните пациенти допринася и хипоксията, вследствие на обструкция на дихателните пътища от чужди тела (например зъбни протези), повърнати материи, оток на тъканите, както и нарушенията в механиката на дишане при състояния като пневмоторакс, хемоторакс, гръден капак и др. Затова трябва да се осигури проходимост на дихателните пътища, включително чрез интубация на трахеята, адекватна кислородотерапия и при необходимост да се премине към апаратно дишане.

 

Винаги трябва да се взимат под внимание придружаващите заболявания на пациента като допринасящ фактор за прогресивното влошаване на състоянието. Когато виталните белези са нестабилни, кръвното налягане остава ниско и не реагира на заместването с водно-електролитни разтвори, е необходимо прилагането на кръв и кръвни продукти.

 

За настъпването на шока при политравматичния пациент значение има самата травма, тъй като всяка тъканна увреда в човешкото тяло, включително и тази при хирургична намеса, предизвиква незабавен системен отговор.

 

Системният отговор е невроендокринен и метаболитен. Той е отговорен за развитието на типичната клинична картина при пациентите с политравма и сам по себе си може да е достатъчна причина да настъпи шок. Най-общо казано, увредените тъкани отделят субстанции (медиатори), които дразнят периферните рецептори в тях (най често тези за болка-в кожата, кръвоносните съдове, меките тъкани, периоста и т.н.). Това дразнение достига до висши центрове на централната нервна система, информацията се обработва и задейства мощен отговор под формата на нервни импулси от мозъчната кора. 

 

Тези импулси от своя страна задействат хормонална каскада със сложни взаимовръзки, която активира симпатиковата система. Резултатът от всичко това е видим клинично и обяснява силната възбуда при пациента с травма, първоначалното високо артериално налягане, по-високите нива на серумня глюкоза и др.

 

С изчерпването на тези механизми, целящи да компенсират болката, кръвозагубата и тъканната увреда, настъпва и фазата на шок, в която можем да очакваме прогресивно влошаване на състоянието, полиорганна недостатъчност, системен възпалителен отговор, замъглено съзнание, кома и дори смърт.

 

Ето защо, огромно значение имат правилното диагностициране на увредите, ранното обезболяване, адекватната кислородотерапия, течностна терапия, предприемането на спешни мерки за спиране на кървенето и последващата хранителна и метаболитна поддръжка на пациента в интензивното отделение.