Основните видове шок според етиологията са: хиповолемичен, дистрибутивен, кардиогенен и обструктивен.

 

  • Хиповолемичен шок - дължи се на критично намаляване на вътресъдовия обем. Може да се дължи на остра кръвозагуба при травма, хирургична намеса, др. – хеморагичен шок или на загуба на течности през стомашно-чревния трак, също така през кожата - при изгаряния. При този вид шок се стига до хиповолемия, намален сърдечен дебит, компенсаторна тахикардия и тъканна хипоперфузия.
  • Дистрибутивен шок - при него има релативна хиповолемия, циркулиращият обем кръв и сърдечният дебит са нормални, но поради артериална или венозна вазодилатация и шънтиране на кръвта, която заобикаля капилярните легла, се стига до тъканна хипоперфузия и хипотензия. Подвидове са - септичен, анафилактичен и неврогенен шок.
  • Кардиогенен и обструктивен шок - кардиогенният шок е абсолютна или релативна редукция на сърдечния дебит, поради първично кардиологично заболяване, а обструктивният се дължи на механични причини, пречещи на пълненето или изпразването на сърцето и големите съдове (напр. сърдечна тампонада, тензионен пневмоторакс и др.)

 


За диагностиката на шока са важни анамнестичните данни, клиничната преценка, лабораторните и образните изследвания. Опростени критерии за шок са - анамнеза за вероятна причина и систолично налягане <80 mmHg или систолично налягане между 80 и 100 mmHg и един от следващите признаци: нарушено съзнание или студена, бледа, влажна кожа (при септичен шок е топла), или сърдечна честота (СН) >100 уд/мин, или активно кървене.

 

От голяма полза е използването на шоковия индекс - отношение СН/ АН, като стойност над 0,9 е чувствителен индикатор за шок. Важно е да се отбележи, че в ранните фази на шока артериалното налягане може дори да е леко повишено, а измерванията с маншет невинаги са точни. Други параметри са – сърдечната честота, наличието на парадоксален пулс, дихателната честота и модел, кожните признаци и уринният дебит (често <0,5 ml/kg/h).

 

Задължителните лабораторни изследвания при пациенти в шок са: пълна кръвна картина, кръвна група и Rh фактор, тест за бременност при жени в детеродна възраст, коагулограма, серумни електролити, урея, креатинин, серумна глюкоза, алкално- киселинен статус, артериални газове, серумен лактат, общо изследване на урина, чернодробни функционални тестове, микробиологично изследване, D-dimer, сърдечни ензими.

 

От образните изследвания необходими са: обзорни рентгенографии, ултразвукова диагностика на коремни органи, ехокардиография, компютърна томография. Задължително е и електрокардиограма (ЕКГ). За детайлно следене на обемния статус на пациента се измерват и централно венозно налягане и налягането в белодробната артерия.

NEWS_MORE_BOX

Лечението на шока започва едновременно с оценката и поставянето на диагноза. Пациентът се изследва по системата ABCDE (airway, breathing, circulation, disability, exposure). Прилага се кислородотерапия през лицева маска или назален катетър. При непроходимост на дихателните пътища или задълбочен шок може да се наложи интубация на трахеята и механична вентилация. Необходимо е да се осигури венозен достъп чрез два или повече периферни източника с големина 14-16 G, при невъзможност може да се постави централен венозен източник. Започва се с течностната ресусцитация – 1 л водно-електролитен разтвор в рамките на 15 минути (при деца 20 мл/кг). 

 

При масивна хеморагия може да се използва рингер лактат, но се предпочита последващото преливане на колоидни разтвори и кръв и кръвни продукти (след ефективна хемостаза). Цели се таргетно систолично налягане 100 mmHg (110 при пациенти с артериална хипертония) след всеки течностен болус. Обемното заместване не трябва да е агресивно при пациенти с дясно сърдечно обременяване или данни за белодробен оток.

 

Лечението се провежда от доболничния спешен екип на място и при транспота, и в спешното отделение. Пациентите в шок са критично болни и се превеждат за дългосрочно лечение в отделение по интензивни грижи.

 

Преценката на пациента до стабилизиране се прави през 3-5 минути. Всички лекарства трябва да бъдат приложени интравенозно. При прогресия на хиповолемията и неповлияването с хемостаза и течностни болуси, се прибягва до употребата на вазопресорни медикаменти като допамин и норадреналин интравенозно на перфузор, за чиято употреба има специфични критерии и при прилагането им е редно артериалното налягане да се следи инвазивно - чрез артериален катетър.

 

Шокът е състояние с потенциално летален изход, дори при адекватно лечение смъртността остава висока, затова ранното диагностициране и бързата реакция на спешния екип са от изкючително значение.