Шокът е остро животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с дифузно намаление в доставката на кислород и хранителни метаболитни продукти до клетките. Крайният резултат е тъканна хипоперфузия, което в последствие води до развитие на обратими клетъчни промени, понижено кръвоснабдяване на жизненоважните органи - перфузия. Липсата на медицинска намеса води до трайни, необратими, промени и до развитие на клинична и биологична смърт. 
 
Обикновено шок се развива след масивна травма, съпроводена с кръвоизлив, при структурно увреждане на гръдния кош и корема, при масивни изгаряния, удавяне, масивна алергична реакция и други. Възможно е развитието на шок при хронични болни от сърдечни и белодробни заболявания, например развитие на кардиогенен шок след прекараване на обширен миокарден инфаркт. 
 

Какви видове шок съществуват?

Клиничната класификация на шок се появява още през далечната 1972 г. от Хиншоу и Кокс, която намира приложение и до днес. Според тях основните видове шок са хиповолемичен, кардиогенен, обструктивен, дистрибутивен и ендокринен шок. 
 
Хиповолемичният шок е най-разпространената форма на шок и се развива на базата на понижен вътресъдов обем циркулираща кръв, която води до нарушена перфузия на жизненоважните органи. Причините може да са вътрешни и външни кръвоизливи, форсирана диуреза, продължителна диария или изгаряния. 
 
Кардиогенният шок е следващият най-често разпространен шок. Той се развива на база невъзможността на сърцето да посрещне циркулаторните нужди на организма, вследствие на хронична или остра сърдечна слабост. Най-често се развива на базата на инфаркт на миокарда, аритмия, емболия, хипокинезия на лява сърдечна камера, белодробна тромбемболия и други. Възможно е развитието на кардиогенен шок след бронхоспазъм, травма на гръдния кош, задавяне или удавяне, които водят до развитие на респираторна ацидоза. Липсата на терапевтична намеса води до развитието на кардиогенен шок. 
 
Обструктивният шок има няколко по вид състояния, предвид причината за развитие. Съответно причините са намаляване на пренатоварването на лявата камера с понижен минутен обем на сърцето и затруднено пълнене на лявата или дясна камера. Този тип шок се нуждае от спешно и навременно лечение, в противен случай води до развитието на летални аритмии, безпулсова електрична активност на сърцето, както и да доведе до развитието на кардиак арест. 
 
Обструктивният шок се манифестира най-често от сърдечна тампонада, напрегнат пневмоторакс, белодробна тромбемболия или стеноза на аортата. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Дистрибутивният шок все още е известен и под названието хипердинамичен шок. Той се развива в резултат на повишена капилярна пропускливост, загуба на артериален мускулен тонус, намаляване на периферния съдов тонус, което води от своя страна до понижена перфузия в тъканите и органите и възниква относителна форма на хиповолемия. Дистрибутивният шок най-често се манифестира от клиничните си форми – септичен, анафилактичен, неврогенен и токсичен шок.
 
Всичките форми на шок водят до летален изход, ако не бъдат предприети спешни реанимационни действия. Според специалистите по спешна медицина и анестезиология и интензивно лечение, пациентите със склонност към инфекции, алергии и прекомерен прием на вредни вещества – алкохол, медикаменти или друг вид токсини, най-често работещи в застрашена професионална среда или психично болни пациенти, трябва да бъдат постоянно подготвени, както те, така и техните близки, за навременна реакция. Превенцията от развитие на анафилактичен шок при алергични хора се извършва с писалки с адреналин, които въвеждат дозирано количество от медикамента подкожно и напрактика са животоспасяващо средство. 
 
Ендокринният шок е последната група шок, която по начало беше разпределена между титулярните четири групи, но в последствие се отдели в самостоятелна група. Този вид шок се развива на базата на проблем върху контрола на метаболизма, кръвното налягане и пулсовата честота. Най-често ендокринният шок се манифестира с хипогликемия, хипергликемия, хипотироидизъм, хипертиреоидизъм, остра и относителна адренална недостатъчност.