1. Какво е шизофрения?

Шизофренията е психично заболяване, което предизвиква промени във възприятието, мислите и поведението. Психиатрите определят две форми на шизофрения – остра и хронична.

 


1.1. Остра шизофрения

Тази форма се определя от степента на самовнушение. Поведението на пациентите се променя спрямо характеристиките на шизофрения. Дефиницията гласи, че това е състояние при здрав човек, който изразява ново и чудновато за околните поведение. Промените настъпват за кратък период от време, може би една-две седмици. Особеното поведение се характеризира с халюцинации, нелогични вярвания и смущения в мисловния процес – епизоди на непоследователност, непостоянство и обременено съзнание.


1.2. „Положителни” симптоми

Най-честите симптоми на остра шизофрения са липса на прозрение, халюцинации, включващи добавъчни гласове, звуци или музика, мания за преследване, подозрителност, потиснато настроение и „мислене на глас” – вербално споделяне на потока от мисли.


Тези симптоми са определят като положителни симптоми на шизофренията. Не всички пациенти с остра шизофрения имат тази клинична картина. Промените в настроението често са причинени от шизофрения. Те включват депресия, тревожност до неовладяема еуфория.

 

Емоционалният отговор е неподходящ и неадекватен за много от хората, контактуващи с пациента. Например честа проява е неудържим и искрен смях на тъжни вести, както и незаинтересованост по време на важни събития.

 

Шизофрениците осъзнават своето местоположение, но не разбират с каква цел са там. Емоционалният им синдром пречи на адекватното им поведение и ги въвежда в чувство на вина и неудобство. Високата психична увреда създава пречки в състоянието им и предизвиква чувство за липса на прозрение за тяхното състояние. Шизофрениците се концентрират трудно, планират събития трудно и са неорганизирани личности.


Страдащите от шизофрения хора обикновено не разбират, че имат това заболяване. Халюцинациите и маниакалните наченки на промени в психичното им състояние са изключително реални спрямо тях. В резултат на това, нелекуваните шизофреници може да имат по-различно виждане за света, отколкото за околните и близки за него хора.

 

1.3. Мании

Следните маниакални епизоди са строго характерни за шизофреници – вярата, че са ръководени от друга сила и вярата, че мислите им биват иззети или насложени с чужди мисли. Шизофрениците с мания за преследване имат подозрения към всеки въпрос относно техния психичен статус. Пациентите понякога усещат, че са преследвани, а понякога и че са заловени. Това предизвиква поява на страх и силна тревога у тях.


Околните за шизофреника хора може да забележат промени в поведението и говора му. Поведението на пациентите се приема от околните за чудновато. Понякога се случва да отговарят на халюцинациите, които получават,  или да бъдат обземани от чувство на параноя.


1.4. Хронична шизофрения

Тази форма на шизофрения протича с характерна клинична картина – пълна апатия, слаба активност и социален недостатък.
Оставени насаме, хроничните шизофреници могат да прекарат часове и дни без да правят нещо или да извършват нелогични и безцелни действия. Както и в острата форма, така и в тази, халюцинациите и маниакалните симптоми са често срещани. Шизофрениците с хронична форма дават картина на поведенческо пристрастяване – т.е клиничната картина им става присъща и все повече и повече задълбочават в нейното прилагане. Пример за това е, че те може да усещат, че някой ги преследва, но те не реагират с чувство на страх и тревожност, а се примиряват и остават спокойни.


1.5. „Отрицателни" симптоми

Негативните симптоми на шизофрения са социален недостатък, понижена активност и забавени действия, липса на действия и приказки, чудновато поведение и идеи, отричане на присъствието им и дълбока и тежка депресия. Клиничната картина е характерна за хроничната форма на шизофрения, но не се среща в пълен състав при всичките пациенти.

NEWS_MORE_BOX

 

2. Честота на разпространение

Шизофренията се разпространява с честота от 2 до 4 човека на всеки 1000 в една популация. 1 на 100 поне веднъж в живота си развива шизофренична криза.

 

3. Как се развива заболяването?

Причината за шизофрения е неизвестна, но се приема генетичната предразположеност. Ако баба или дядо имат шизофрения, рискът за развитие на заболяването при внучето е 3%. Ако единият родител е болен, то рискът за детето е 10%. Рискът за развитие на шизофрения при детето е 40%, ако и двамата родители са болни.

Други фактори за развитие на шизофрения са бременност и хронична употреба на канабис.

 

Диагнозата се поставя на база поведението на пациента, както и информация от неговите близки. Доказано е, че лекувани болни може да развият още един-два епизода на шизофрения, но след това настъпва трайно лечение. 25% от заболелите развиват хронична форма и губят възможност за овладяването й и въвеждане в период на ремисия, ако първоначалните симптоми останат нелекувани.

 

4. Лечение

Прилагат се антипсихотични инжекции, които целят понижаване на симптоматиката и овладяване на психомоторните нарушения. Такива са амисулприд, оланзапин, рисперидон, клозапин, хлорпромазин, халоперидол, трифлуоперазон.  Страничните ефекти са седация, релаксация, изсушаване на устната кухина, запек и други.