Цервикалната спондилоза представлява прогресиращо дегенеративно заболяване, засягащо шийните прешлени и междупрешленните дискове, чиято клинична изява може да бъде появата на болка във врата и/или раменете, развитието на хронично субокципитално главоболие, на шийна радикулопатия, а, в напреднали случаи, и на шийна спондилозна миелопатия (засягане на самия гръбначен мозък).

 

Дегенеративните промени в гръбнака са част от нормалния процес на стареене на човешкото тяло, включващ дехидратация на междупрешлените дискове, намаляване на тяхната височина и вторичните промени, които настъпват впоследствие във връзка с изменената механика на гръбнака, а именно – образуване на костни шипове (остеофити) по задната повърхност на прешленните тела, задебеляване на задния надлъжен лигамент на гръбнака и други.


 

Всички тези промени са свързани от една страна с ограничаване на подвижността на самия гръбнак, а от друга страна могат да доведат до компресия на близкоразположените нервните пътища ( с изява на радикулопатия), или, при напреднал процес, до засягане на гръбначния мозък и развитие на шийна миелопатия . Цервикалната миелопатия може да настъпи в резултат на комбинация от директна компресия на гръбначния мозък поради силно стесняване на гръбначномозъчния канал, както и исхемична увреда, вследствие на компресия на кръвоснабдяващите артерии и/или вени. Както флексията (свиването), така и екстензията (разгъването назад) в шията могат да провокират компресията на гръбанчния мозък.

 

Цервикалната спондилозна миелопатия е най-честата причина за поява на миелопатия (засягане на гръбначния мозък) при хората над 55-годишна възраст. Макар дегенеративните промени в шийния гръбнак да са често срещано явление в по-напреднала възраст, развитието на шийна миелопатия се установява едва в 5 до 10% от симптоматичните болни.

 

Причини

Преди всичко цервикалната миелопатия се разглежда като дегенеративен процес, в рамките на нормалния процес на стареене. Допълнителни фактори, които имат отношение към неговата поява са тютюнопушенето, някои генетични фактори, синдрома на Даун, както и професионално травматизиране.

 

Клинична картина

Три са възможните варианти на протичане, разгръщане на клиничната картина. В 75% от случаите процесът се развива постепенно, стъпаловидно, с периоди на влошаване и периоди на подобрение. В 20% от случаите се наблюдава прогресиращо влошаване на състоянието, а в останалите 5% се касае за остро развитие на симптоматиката.

 

Цервикалната миелопатия може да се изяви със симптоматика, както от страна на ръцете, така и от страна на краката.

 

В 75% от случаите се съобщава за несръчност, слабост, непохватност в ръцете. Закопчаването на ризата, писането, улучването на ципа на дрехата може да се превърне в предизвикателство, което става видимо и за самия засегнат. Отделно може да се появи усещане за изтръпнаост, слабост в ръката или несвойственост.

 

В 80% от случаите се нарушава походката, която става нестабилна, най-често с усещане за спастичност, скованост в краката.

 

В напреднали случаи може да се появи нарушение в тазоворезервоарните функции с увеличаване на честотата, императивност при уриниране и т.н.

 

Диагноза

Всеки пациент над 55-годишна възраст, с оплаквания от страна на врата, слабост или несръчност в ръцете, неспецифични усещания в същите, както и прогресиращо затруднение в походката би следвало да се изследва и в насока изключване на шийна спондилозна миелопатия.

 

Невинаги диагнозата може да се постави още в самото начало, поради припокриване в известна степен на симптоматиката с други дегенеративни заболявания.

 

Неврологичният статус изисква изследване в насока на засягане на кортикоспиналния тракт, което би дало насока и към засягане съответно на гръбначни мозък, в контекста на конкретните оплаквания.

 

По-нататъшните мероприятия включват електроневрографско изследване, електромиография, както и невроизобразяване на шийния гръбнак с помощта на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, които биха дали информация за състоянието на костните структури на гръбнака , както и за ширината на спиналния канал и съответното наличие или не на компресия на гръбначния мозък. 

 

Лечение

Лечението зависи от степента на изява на клиничната симптоматика. В по-леки случаи най-често лечението е консервативно с помощта на нестероидни противовъзпалителни средства, физиотерапевтични процедури, избягване вдигането на тежки предмети. В по-напреднали случаи е показано хирургичното лечение, особено при прогресиращ ход на оплакванията и неповлияване на симптомите от консервативната терапия.