Поставянeто на стент е една от съвременните медицински интервенции, около които има най-много спекулации. Злоупотребата с процедурата макар и болезнена тема, не трябва да хвърля сянка върху безсъмнено животоспасяващата и ценна роля на стентирането.


Най-често чуваме израза „да ти сложат стент на сърцето“. Той обаче е технически неточен. Стентът представлява малък имплант – тръбичка, която служи за разширяване на стеснен съд.

 
Само на кръвоносни съдове ли се слага стент?



Далеч не! В човешкия организъм има множество органи с устройство на тръба. Запушването или стеснението им винаги причинява сериозни здравословни проблеми и дори смърт в най-тежките случаи. Кръвоносните съдове са само изолиран и частен пример. Други такива структури са например жлъчният канал, уретерите, хранопровода и други.


Какви видове стент има?


Основната част от тях са изградени от метални или пластмасови нишки. Съществуват и специфични, например отделящи лекарства. При всички положения стентовете имат малък напречен профил и много висока гъвкавост, което им позволява да се приспособят към извивките на артерии, канали, или където се налага да се поставят.


Те не са просто тръбичка, а сложна структура със специални атравматични ръбове, които не причиняват дразнене на стената на съда. Структурата им позволява повторното стягане на стента при необходимост, както и възможност за промяна на позицията по време на имплантирането. Обикновено дори и пластмасовите стентове разполагат с маркери в двата си края, които са непрозрачни за рентгеновите лъчи и винаги могат да бъдат установени при рентгеново изследване.


Изобщо стентовете имат множество хубави свойства, но вечността не е сред тях. Това, че е поставен стент в даден съд не означава, че до края на жизнения път на човека, той ще може да изпънява ролята си пълноценно. Атеросклеротичните плаки и тромбозата са честа причина за стесняване просвета на съда. Една такава опасна ситуация може да бъде преодоляна с поставяне на стент в засегнатото място. За сметка на това манипулацията не може да премахне причините за атеросклероза, които са системни и трудно контрулируеми. Тези фактори атакуват новопоставения стент и повторното му запушвне не е рядкост.


В опит да се преодолее този опасен момент са създадени стентовете с медикаменти. Те излъчват субстанции, които  намаляват риска от рестеноза.


Що се касае до пряката употреба на стента, различаваме такива, които са коронарни, уретрални, езофагеални /на хранопровода/, панкреатични, на дебелото черво и други.


Операция ли е поставянето на стент?


В действителност най-често се поставя стент на коронарните съдове – артериите, хранещи сърцето. Поставянето им не е операция, но е инвазивна процедура. За целта през отдалечен от сърцето съд, например бедрена артерия, се въвежда специален катетър – маркуче, с което се достига до коронарните артерии, където се впръсква рентгенопозитивно вещество. Цялата манипулация е под рентгенов контрол и позволява да се установят налични стеснения на коронарните артерии. При наличието на такива се преминава към поставянето на стент чрез същия катетър. Процедурата се извършва под упойка и е безболезнена.


Стентирането лечебна или профилактична процедура е?


Краен израз на стеснието на коронарна артерия е инфаркт на миокарда. Нужно ли е обаче да се стига до там? Стенокардията обикновено дава симптоматика дълго преди пълното запушване на артерията. Гръдната болка е типичен пример за това. При пациенти с такива оплаквания, както и подозрителни за инфаркт, често диагностиката изисква извършването на коронарография.


При установяването на значимо стеснение на артерия, може директно да се премине по време на същата процедура към поставяне на стент, с което силно се намалява риска от пълното ѝ запушване и съответно инфаркт на миокарда.


Профилактирането на едно такова животозастрашаващо усложнение е най-доброто решение.