Множество световни проучвания доказват, че под тази стойности на кръвната глюкоза - 6,1 ммол/л, няма риск от развитие на микросъдови и макросъдови инциденти (инфаркт, инсулт, артериални тромбози).

 

По този начин се определя и стойността на кръвната захар, която вече се нарича диабет, а именно над 7 ммол/л на гладно. Над тези стойности, рискът от съдови инциденти и усложнения нараства значително.


 

А какво се случва със стойностите между 6,1 и 7,0 ммол/л?

Това е така наречената нарушена гликемия на гладно, която спада към предиабетните състояния, заедно с нарушения въглехидратен толеранс. Предиабетът означава, че кръвната захар не е достатъчно висока, като за диабет, но и не е нормална.

 

Предиабетът не е отделна болестна единица, но е рисков фактор за развитие на захарен диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания в бъдеще. Дължи се на нарушения в инсулиновото действие или секреция.

 

Един от основните рискови фактори за предиабет е затлъстяването, особено в коремната област. Мастната тъкан там има намалена чувствителност към инсулина (инсулинова резистентност) и действието му се осъществява при по-високи концентрации.

 

Често се наблюдава и по-късен отговор на панкреаса, към постъпващата глюкоза в кръвта. Забавя се отделянето на инсулин, като временно кръвната захар се задържа по-висока след нахранване. Със задълбочаването на инсулновата резистентност се увеличава количеството инсулин, което се отделя, за да поддържа нормални нива на захарта.

 

По-късното му отделяне и по-високите концентрации могат да доведат до спадане на кръвната захар под нормата и то 3-4 часа след нахранване или т.нар. реактивна хипогликемия. Тя е съпроводена с чувство за пригладняване, разтреперване, желание за сладка храна. Така се завърта един порочен кръг, в който се храним повече и затлъстяваме повече, инсулиновата резистентност се влошава, нивата на инсулина се катерят нагоре, докато накрая панкреасът не се изтощи и не настъпи диабет.

 

Нарушената секреция на инсулин от панкреаса не може да потисне и формирането на глюкоза в черния дроб (глюконеогенеза), което води до покачване на сутрешната кръвна захар и нарушена гликемия на гладно.

 

Предиабетът в повечето случаи няма симптоми и протича тихо и подмолно, докато не се превърне в диабет.

 

Как се определя глюкозният толеранс?

Ако кръвната захар на гладно е 6,1 до 6,9 ммол/л, говорим за нарушена гликемия на гладно. Другото предиабетно състояние – нарушен въглехидратен толеранс, може да се установи само в хода на орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ).

 

Това е стандартизиран метод за определяне на въглехидратни отклонения. Извършва се сутрин след минимум 8 часа гладуване. Изпиват се 75 грама глюкоза, разтворени във 200 милилитра вода, като кръв се взима непосредствено преди теста и на втория час след началото, като в този период пациентът не приема храна и избягва да се движи. 

 

Ако кръвната захар на 2-ри час надвишава 7,8 ммол/л, но е по-ниска от 11,1 ммол/л, тогава говорим за нарушен въглехидратен толеранс.

 

В хода на ОГТТ често се измерват и нивата на имунореактивен инсулин (ИРИ), с помощта на които по формула се изчислява инсулиновата резистентност. Обременяването може да продължи и до 4-ти час, за да се регистрира евентуална реактивна хипогликемия.

 

Предиабет може да се установи и по стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1c). Той показва средната стойност на кръвната захар през последните 3 месеца. Горната граница на нормата е 5,6%, а за диабет говорим при HbA1c ≥6,5 %. Тоест стойностите от 5,7% до 6,4% се означават като предиабет.

 

Кои са рисковите групи, които подлежат на скрининг с ОГТТ?

  • Хора с наднормено тегло (BMI ≥ 25 kg/m2), които имат поне още един рисков фактор – роднина от първа линия със захарен диабет; анамнеза за сърдечносъдово заболяване; артериална хипертония; дислипидемия; намалена физическа активност.
  • Жени със синдром на поликистозните яйчници;
  • Жени с анамнеза за гестационен захарен диабет;
  • За всички хора над 45-годишна възраст.

 

Ако при рисковите групи резултатите от ОГТТ са нормални, следващият контрол е след 3 години. Но при установяване на предиабет е необходимо ежегодно проследяване, като междувременно се вземат мерки за промяна в хранителния и двигателен режим с цел предотвратяване развитието на диабет.

 

Предиабетът протича незабелязано, поради което е важно да се вземат своевременни мерки за проследяване и лечение, тъй като стигне ли се до диабет, рискът за здравето е многократно по-висок.