1. Какво е сенилна глухота?

Сенилната глухота е състояние, при което слухът намалява прогресивно с напредване на възрастта. Нарича се още пресбиакузис. Слухът намалява средно между 65 и 75 години. Сенилната глухота е най-честата причина за тревожен синдром и депресия при възрастните хора, които усещат влошаването си с напредване на възрастта.

 


2. Какви са причините за загуба на слуха?

Пресбиакузисът е вид загуба на слуха от сензоневронен тип. Другият тип сенилна глухота е в етап на влошаване състоянието на вътрешното ухо и способността за провеждане на звукова информация към централната нервна система. Други причини за сенилна глухота са остеопороза, прием на диуретици – фуроземид, спиронолактон и други, както и диабет.

 

  • Сензоневронна загуба на слуха

Този тип заболяване се причинява от нарушаване на връзката между вътрешното ухо и слуховите центрове в мозъка. Увреждането в слуховия анализатор, които отвеждат слуховия сигнал под формата на нервен импулс в централната нервна система също са причина за поява на глухота.
Освен пресбиакузисът травмите, инфекциите, Мениерова болест, силни шумове, неврологични смущения и сериозни заболявания като мултипленна склероза или инсулт, бенигнени тумори засягащ слуховите нервите – акустик нервома предизвикват поява на сензоневронна загуба на слуха.

 

  • Глухота в следствие увреда на слуховия анализатор

Това е заболяването, което може да бъде предизвикано от всичко, което създава пречки или нарушава предаването на звуков сигнал до вътрешното ухо. Примери за това са развитие на инфекции на средното ухо – среден отит, обилно производство на ушна кал – церумен, отделяне и задръжка на течности в средното ухо, разкъсване на тъпанчевата мембрана и отосклероза – състояние, при което се получава „втвърдяване” на слуховите костици в средното ухо, вследствие на което се нарушава възприемането на звуците като дразнител за слуховия анализатор.

 

NEWS_MORE_BOX

3. Как се поставя диагнозата?

Първоначалният преглед се извършва от личния лекар, който прилага някои специални изследвания, за да определи точната причина за поява на сенилната глухота. В последствие се определя и от кой тип е глухотата.

 

Понякога се прилага шепнещият тест, в който лекарят шепне зад ухото на пациента и очаква той да повтори думите му. Слуховите камертони също може да се използват за точно нанасяне на звукови честоти. Ако се установи някакво нарушение, личният лекар трябва да препрати пациента си към специалист по Ушни, носни и гърлени болести, който да приложи друг тип изследване.


Пример за такова изследване е аудиометрията, която се извършва посредством електронен аудиометър. Тази машина създава звуци с различна честота и сила, които се възпроизвеждат в слушалки. Когато пациентът чуе зададения звук, той натиска бутон, с който указва на лекаря, че е доловил звуковия дразнител. Нивото, на което пациентите улавят зададения звук, се нарича праг на дразнимост.


Загубата на слуха се определя в децибели. За нормален слух се приемат дразните, които се възприемат между 0 и 20 децибела. Прагът на чувствителност при загуба на слуха се променя спрямо различните форми.

 

  • При лека форма – от 21 до 40 децибела;
  • При средна форма – от 41 до 70 децибела;
  • При тежка форма – от 71 до 95 децибела.

 

4. Какво лечение се прилага?

Лечението на сенилна глухота зависи от причината. Няма точно определена терапия за пресбиакузис и много хора, които страдат от заболяването, често получават депресии и губят вяра в себе си.


Модерната слухова медицина може да бъде много ефективна за редуциране ефектите на пресбиакузис и другите видове сенилна глухота. Те предлагат различни методи за терапия. Изборът за конкретен метод се определя от лекуващия специалист по ушни болести след проведена аудиометрия.