Втора част на материала

 

Датски учени установяват, че при хората с ниско ниво на селен в кръвта рискът от коронарно заболяване на сърцето е 70 % по-висок.
 




Понижената концентрация на селен в кръвта се наблюдава и при болните от ревматоиден артрит. Доказано е, че симптомите на артрит могат да се облекчават с прием на селен в комбинация с витамин Е. 
 



При астматиците също се открива недостиг на селен. В Нова Зеландия почвата е бедна на селен. Проучване доказва, че заболеваемостта от астма при новозеландците с ниско ниво на селен-зависимия ензим глутатион-пероксидаза астмата се среща 6 пъти по-често.




При дефицит на селен ефектът от хормонозаместителната терапия при хипофункция на жлезата може да е непълен. Това донякъде обяснява връзката между дефицита на селен и забавянето на обмяната на веществата и напълняването.
 



Множествената склероза също се среща по-често в райони, при които се наблюдава натоварване с метали и недостиг на селен. При пациенти с множествена склероза се установя ниско ниво на глутатион, което е признак за дефицит на селен.
 



Не само фолиевата киселина е важна през бременността за правилното оформяне на невралната тръба на плода, но и цинкът и селенът. Недостигът на селен се свързва с по-висок риск от спонтанен аборт и раждане на дете с ниско тегло. Регистрира се и по-честа проява на синдрома на внезапната детска смъртност, което налага препоръката за прием на селен през бременността.
Селенът има отношение и към репродуктивните способности на мъжете и жените.
 



Оскъдното на белтъчини хранене е свързано с риск от недостатъчно получаване на селен. Технологичната прераработка на зърнените култури, прекомерното остраняване на обвивката на зърната, ги лишава от наличието на селен, което прави подобен режим рисков по отношение на снабдяването на минерала с храната.
Консумацията на рибено масло, полиненаситени растителни масла, като олио, царевично и ленено масло, повишават потребностите от селен на организма.
 



Ролята на селена в организма се определя на първо място от участието му в състава на един от най-важните антиоксидантни ензими – селен-зависимият ензим глутатион-пероксидаза. Този ензим предпазва клетките от натрупване на продукти от окислителните процеси и увреждането на ядрата и синтезиращия белтъци апарат. Селенът е синергитично вещество на витамин Е, което означава, че комбинацията повишава антиоксидантната активност на тези вещества.
 



Селенът участва и в състава на йодтиронин-5-дейодиназа, вещество, контролиращо образуването на трийодтиронин състава на протеините на мускулната тъкан, което е особено важно за тъканите на миокарда.
 



Протеин, съдържащ селен, влиза и в състава на тестикуларната тъкан. Дефицитът на селен води към отслабване на антиоксидантния статус, антиканцерогенната защита, обуславя миокардиострофията, нарушава сексуалната функция и имунитета.
 



Селенът има антимутагенен, антитератогенен, радиопротективен ефект, стимулира антитоксичната защита, нормализира обмяната на нуклеиновите киселини и протеини, подобрява репродуктивната функция, нормализира обмяната на ейкозаноиди (простагландини, простациклини и левкотриени), регулира функциите на щитовидната и задстомашната жлеза.