Първа част на материала

 

Селенът има противовъзпалителни свойства. Приеман в комбинация с витамин Е и други антиоксиданти, се облекчават симптомите на ревматоиден артрит. Ефектът му при остеоартрит настъпва по-бавно, след шестмесечен прием. Тъй като селен-зависимият ензим глутатион-пероксидаза е с противовъзпалителни свойства, селенът е полезен и при лечението на други възпалителни заболявания като колит и псориазис. Всъщност, най-добрите резултати при терапия на псориазис са получени при непосредственото нанасяне на селен върху засегнатата кожа.
 


 


Селенът е необходим за функционирането на щитовидната жлеза, тъй като е свързан с ензим, активизиращ тиреоидния хормон Т4. Селенът активизира синтеза на този хормон и освен това защитава жлезата от вредното въздействие на свободните радикали. Последното може да доведе до хипотиреоза. Селенът е особено полезен за възрастни хора с разстроена щитовидна жлеза.



Друг значителен принос за здравето е способността на селена да се свързва в организма с токсични метали като олово и живак, като ги прави инертни и безвредни. Доказана е и способността на селена да намалява токсичността на платината в химиотерапевтичните препарати.

 



Установено е също така, че въвеждането на селена при признаци на остър панкреатит – внезапна силна болка в корема, гадене и повръщане – се намалява възпалението на задстомашната жлеза за 24 часа.


 


Като профилактична мярка срещу раково заболяване е необходимо да се взима по 200 мкг селен дневно. С цел предпазване от възпаление, вирусна инфекция, укрепване на имунитета или предпазване от отравяне с тежки метали, дозата е 400 мкг. Срещу псориазис помага разтвор на селен за външно приложение.



Количеството от 1 г дневно е безопасно, но само за кратък срок, в противен случай има токсичен ефект. Установено е, че при населението, обитаващо територии с богати на селен почви, консумацията на 700 мг не води до нежелани странични ефекти и не дава признаци на отравяне. Това означава, че приемът на селен като хранителна добавка трябва да бъде съобразен с това колко богата на този минерал е местната почва.
Препоръчва се приемът на селен да се съчетава с витамин Е, тъй като двата антиоксиданта се допълват.




Дефицитът на селен – до какво води
Трудоемко е да се определи съдържанието на селен в хранителен продукт, тъй като два съседни участъка могат съществено да се различават по количеството на минерала. Интензивното обработване на земята, ерозията и киселинните дъждове водят до намаляване на съдържанието на селен в почвата. Ето защо не може да се претендира за точност на таблиците за съдържание на селен при различните плодове и зеленчуци.



При дефицит на селен организмът изпитва недостиг на глутатион-пероксидаза. Липсата на този силен антиоксидантен ензим прави имунитета слаб срещу заболявания, особено свързани с окислителните процеси като атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания, ревматоиден артрит и катаракта.



Дефецит на селен се среща при заразените с ХИВ-вируса. Колкото по-ниска е концентрацията му в организма спрямо нормата, толкава по-големи са уврежданията на органите. Една от теориите за развитието на СПИН предполага, че ХИВ-вирусът изтощава съдържанието на селен в инфектираната клетка до критичния минимум. Тогава клетката се поддава на вируса и той се възпроизвежда.


В продължението: дефицитът на селен до какви заболявания води