Ексудативните обривни елементи се проявяват в резултат на патологични образувания по кожата, които предизвикват инфекция в епидермис, дерма или хиподерма. Хиподермата е подкожният слой, изграден от адипоцити - мастни клетки, които са свързани с натрупването на мастни капки в подковната мастна тъкан. Обривите са везикули, були, пустули, фликтена, абсцес и киста. 
 
Везикулите са мехурести образувания, които достигат размери в диаметър до 0,5 см. Изпълват се със серозна или серофибринозна ексудация. Могат да се образуват във вътрешността на епидермиса или под него. Съответно се делят на интраепидермални и субепидермални. Патологичната находка свързана с поява на везикули е обусловена от вирусна инфекция.
 
Интраепидермалните везикули се образуват най-често при развитие на херпес симплекс инфекция, докато в субепидермиса се развиват везикули при контактен дерматит и други видове дерматити.
 
Булите са другите подред обривни елементи с ексудативен характер. Те се развиват благодарение на настъпила акантолиза вследствие на увреждане в комплекса между десмозоми и тонофиламенти, които изграждат свързочния апарат на епидермиса. 
 
Булите се развиват в субкорнеалното пространство, в интраепидермалните и субепидермални зони. В първото пространство се развиват були при космен пемфигус. В интраепидермалното простанство се развиват були при пемфигус вулгарис, а в субепидермалното пространство се развиват були при епидермолиза
 
Фликтените са големи и плоски мехури, които се характеризират с развитие на некроза по дъното на обрива.  Te ca характерна нодуларна проява, която се развива в конюнктивата и корнеалния епител, след действието на ендогенни алергени, кьм които се развива автоимунен механизъм на алергия.
 
Най-честите етиологични фактори, след които се появява фликтен, са туберкулозни инфекции, при които се отделят протеинови комплекси и при стафилококова инфекция, поради автоинтоксикация и алергия към ендотоксините, произвеждани от стафилококите. Развиват се по-често при жените, отколкото при мъжете във възрастта 3 - 15 години.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Следващият тип обривни елементи с ексудативен характер, които привличат вниманието, са пустулите. Основната разлика между пустула и везикула е в етиологичния причинител. Везикулите се развиват след вирусна инфекция, докато пустулите се развиват само след гнойна инкорпорация. Съответно те биват гнойни и асептични.
 
Гнойните не представляват диагностичен проблем и към лечение се пристъпва лесно и бързо. Асептичните пустули се предизвикват след патология, която предизвиква увеличение на капилярни пермеабилитет, вследствие на което към епидермиса нахлуват левкоцити от кръвното русло. Секретът отново има бял гноероден характер. 
 
Абсцесът също е част от ексудативните кожни елементи. При него се формира кухина, която е тапицирана отвътре с пиогенна епителна мембрана, а отвън е заобиколен от епителна покривка. В кухината на абсцеса има гнойна колекция, която налага инцизия, поставяне на дренаж и ежедневни промивки с локални антиспетични разтвори. 
 
Кистите в най-честите си форми са епидермоидни и дермоидни. Те представляват съединителнотъканно образувание, което е изпълнено с течнокашава или кашава материя. За тяхното лечение се препоръчва антибиотична терапия до отшумяване на възпалителния период, след което ексцизия до здраво, което предпазва от рецидив на формацията.