Вътрешната обвивка на окото се нарича ретина. В нея чрез различни реакции се трансформира светлинното дразнене в нервен импулс, който мозъкът възприема като зрителен образ. Чрез светлочувствителността си ретината повлиява редица вегетативни реакции и ендокринни функции в организма. На нея се различават две много важни структури- папилата, която представлява мястото, от което излиза зрителния нерв и макулата, която представлява мястото на най-ясното виждане.

 

Като една от най-важните структури на окото, ретината има богато кръвоснабдяване. Заболяванията на съдовете й са свързани с други съществуващи вече заболявания в организма, като високо кръвно налягане и атеросклероза. Едни от най-често срещаните заболявания са хипертонична ретинопатия, запушване на ретиналните вени, диабетна ретинопатия. При артериоларните  склеротични промени съдовата стена задебелява, като в началото артериолата добива вид на медна жичка, а впоследствие- на сребърна жичка.


 

Хипертоничната ретинопатия се дължи на два болестни процеса. Острите ефекти на системната артериална хипертония са резултат от вазоспазъм, а хроничните ефекти- от артериосклероза и повишават риска от загуба на зрението. Фактори, които водят до развитието на това заболяване са: стойности и медикаментозна компенсираност на хипертонията; продължителност на хипертонията; възраст на пациента- при млади хора в отговор на хипертонията настъпва „спазъм” със стесняване на артериолите на ретината, а при възрастни- склероза на съдовете.

 

Есенциалната хипертония причинява следните промени: задебеляване на стените на артериолите, фибриноидна некроза на гладките мускулни влакна, намиращи се в съдовете, изтичане на плазма и кръвни елементи през съдовите стени на ретината. Увеличената пропускливост на съдовете води до появата на кръвоизливи, сухи и влажни ексудати, оток на ретината. Хипертоничната ретинопатия не винаги е клинично проявена, докато не напредне твърде много и се появят оплаквания. В някои случаи може да има двойно виждане, главоболие, намалено зрение или загуба на зрението.

 

Внезапната поява на симтоми  алармира за незабавно посещение при офталмолог. Прегледът се състои в оглед на очните дъна с помощта на офталмоскоп. Промените в ретината се оценяват по четири-степенна скала: първа степен- може да е безсимптомна, втора и трета- има редица промени в кръвоносните съдове, ексудати, оток на ретината, четвърта степен- наблюдава се оток на папилата и макулата, което води до намаляване на зрението.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Контролът на кръвното налягане е изключително важен, защото той определя степента на увреждане на ретината. Превантивно хипертониците трябва да ходят поне веднъж годишно на профилактичен преглед при офталмолог. Подобно заболяване е бъбречната ретинопатия, в основата на която също стои повишеното кръвно налягане. Измененията много наподобяват хипертоничната ретинопатия, но са по-значителни. Изтичането на плазма и кръв през съдовите стени става по-рано и е по-обилно, преди артериолосклерозата.

 

Цялата ретина е оточна и сивкава на цвят. Понякога може да се развие ексудативно отлепване на ретината. Появата на невроретинопатия (най-тежкият стадий на хипертоничната ретинопатия, протичащ с промени в нервните влакна), както и макулна звезда (ексудат в областта на макулата), са лош прогностичен белег. До 1-2 години болните умират. Промени в ретината настъпват и при токсикоза на бременността.

 

Измененията настъпват остро и се изразяват в спазъм на съдовете, масивен оток на ретината, оток на папилата, ексудати и понякога ексудативно отлепване на ретината. Това патологичо състояние може да доведе до пълна загуба на зрението, а най-тежкото усожнение е смъртта на родилката и на детето. Затова един от важните показатели, които трябва много внимателно да се следи по време на бременността, е кръвното налягане и да се приложи евентуално лечение. Измененията в ретината са обратими, стига да не са били дълготрайни.