Деменцията е заболяване, свързано не само с нарушение в паметта, но и с нарушение в една или няколко сфери на когнитивните функции – внимание, концентрация, планиране на сложни задачи, ориентация в пространството и други. В напредналите стадии на заболяването се наблюдават изразени личностови промени и емоционални разстройства, които оказват негативно влияние върху социалния живот на индивида и в крайна сметка водят до нарушаване на неговото ежедневно функциониране.

 

Съдовата деменция е втората по честота деменция след болестта на Алцхаймер. Възниква в рамките на мозъчносъдово заболяване, при което недостатъчното снабдяване на мозъка с кислород и необходимите му вещества водят до увреда на неговите клетки и дори тяхното загиване, което е свързано с последващия спад в когнитивните функции.


 

Поради разликите в тежестта на клиничната картина е уместно отдиференцирането на понятията „съдова когнитивна увреда”, която дефинира ранните етапи на заболяването, и „съдова деменция”, където е разгърната клиничната картина на болестта.

 

Кои хора засяга заболяването и кои са рисковите фактори?

 

Честотата на заболяването нараства с увеличаване на възрастта, като към 60-69-годишна възраст заема 1% от населението. Еднакво засегнати са и двата пола, като наличието на рискови фактори е основен предразполагащ фактор за развитието на съдова деменция.

 

Рисковите фактори са същите, които са отговорни за развитието на мозъчно-съдова болест, а именно:

  • Напреднала възраст;
  • Артериална хипертония;
  • Дислипидемия;
  • Захарен диабет;
  • Сърдечносъдови заболявания – предсърдно мъждене, клапни пороци, миокарден инфаркт;
  • Съдови и хематологични заболявания;
  • Хиперхомоцистеинемия;
  • Тютюнопушене;
  • Алкохолизъм и др.

 

Кои са проявите на мозъчносъдовата болест, водещи до развитието на съдова деменция?

 

За развитието на съдова деменция имат значение следните находки:

  • Мултиинфарктна енцефалопатия – наличието на единични или множествени корови и подкорови инфаркти;
  • Болест на малките съдове – исхемични лезии, обусловени от хиалиноза на съдова стена, изразяващи се в образуването на лакуни в коровия и подкоровия дял и формирането на лезии в бялото мозъчно вещество – левкоарейоза. Състоянието може да се наблюдава и в рамките на унаследимо автозомно-доминантно заболяване, известно като CADASIL;
  • Мозъчни хеморагии;
  • Локализирани исхемични лезии във функционално важни корови и подкорови зони и др.

 

Как се проявява заболяването?

 

Заболяването по-често започва остро, с етапи на прогресивно влошаване, между които има различно дълги периоди на субективно подобрение.

 

Най-характерните симптоми са:

  • Нарушение в паметта – засегната в началото е най-често краткосрочната памет, т.е за близки събития напр. забравяне за уговорена среща;
  • Забавяне на мисловния процес;
  • Трудности при планиране и организиране на задачите;
  • Трудности при задържане на вниманието и концентрацията;
  • Трудности в пространствената ориентация – болните се губят в добре позната обстановка;
  • Промени в поведението – отначало пациентите са критични към състоянието си, но впоследствие стават безкритични, безинициативни, загубват чувството за емпатия към околните, могат да станат и агресивни;
  • Промени в емоционалната сфера – тревожност, безпокойство, депресия и др.;

В крайните стадии се загубва способността за самостоятелно обслужване, ходене и хранене.

 

Едновременно с нарушените паметови и когнитивни функции, се наблюдават и характерните за мозъчно-съдовата болест огнищни неврологични прояви – парези, нарушения на походката, говорни нарушения и др.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

 

Диагнозата се базира на клиничното и неврологично изследване и невроизобразителните техники на главен мозък, които доказват наличието на признаци за мозъчно-съдова болест. Състоянието на съдовете се изследва с помощта на доплерова сонография. Оценката на когнитивните функции се осъществява с помощта на невропсиохологични тестове.

 

Лечението е насочено към намаляване на рисковите фактори и включва също прилагането на вазоактивни и невропротективни медикаменти – гинко билоба, калциеви анатгонисти, ноотропни срества, ацетилхолинестеразни средства, лекарства за овладяване на психичната симптоматика и др.