Остеопорозата е заболяване, изразяващо се в намаление на костната плътност и повишена чупливост на костите. Причина за появата ѝ може да бъде недохранване, нарушено усвояване на хранителни вещества, някои ендокринни заболявания, включително злокачествени процеси и продължителна употреба на някои медикаменти (кортикостероиди).


Независимо от многобройните причини, които могат да бъдат посочени, най-честата причина си остава навлизането в менопауза при жените или позната още като постменопаузална остеопороза. Най-често се проявава във възрастта между 50 и 55 години и прогресира постепенно.


Най-честите фрактури, следствие остеопоротичните промени са в областта на гръбначния стълб, тазобедрената става, китката и горната част на раменната кост. Лечението в повечето случаи е оперативно и цели ранно възстановяване на мобилността и функцията на засегнатите стави и кости. Една на всеки три жени над 50-годишна възраст получава остеопоротична фрактура поне веднъж, както и един на всеки пет мъже.



Остеопоротичните фрактури са нискоенергийни, каквито са например при спъване и падане. Към групата на нискоенергийните фрактури се включва и причинената от контрактура (спазъм) на околоставната мускулатура. Тези травми обикновено не причиняват счупване при лица със здрави кости.


Целта на лечението на остеопоротичните фрактури е връщане на пациента към предтравмената физическа активност. В зависимост от характера на счупването лечението може да бъде консервативно или оперативно. Консервативно е уместно да се третират счупвания, които след настъпване на костно срастване не повлияват физическата активност и функционалните възможности на пациента. Това обикновено е възможно при неразместени или минимално разместени счупвания. Остеопоротичните фрактури на тазобедрената става директно застрашават живота на пострадалите и ги приковават на легло. В тези случаи е наложително спешно оперативно лечение.


Неоправдано е хирургическо лечение на пациент, който преди злополуката е бил на легло и не е можел да се движи самостоятелно.


За преценка на следоперативната физическа активност особено полезна е скалата на Parker (Parker Mobility score). След анкета от няколко въпроса може да се прецени какво да се очаква след оперативната намеса. Не са показани за хирургично лечение пациенти с оценка по Parker < 3. Непрофесионално е да се смята, че болен, който не е могъл да стане от леглото преди операцията, ще стане след нея.


Индексът се изчислява на база отговори на въпросите дали пациентът има възможност да се движи в жилището, извън него и дали може да пазарува самостоятелно и да посещава приятели. Ако извършва тези действия без помощни средства индексът е максимален – 9 точки, по 3 за всеки въпрос.


Съответно индексът редуцира стойността си при използване на помощни средства, нужда от чужда помощ или при най-тежките случаи – невъзможност за извършване на посочените действия, където стойността му е 0 точки.


Несъмнена е връзката между остео­поротичните фрактури и намалената костна плътност. Целта на профилактиката е предотвратяване на счупванията и превенция на нови при вече настъпили такива. Медикаментозната профилактика се състои в продължително лечение с бифосфонати, калциеви препарати, витамин D, калцитонин, хормонални препарати (включително естроген), моноклонални антитела. Важна е физическата активност, съобразена с индивидуалните възможности на пациентите, излагане на слънце и пълноценно хранене.


При настъпила остеопоротична фрактура трябва да се целù ранно функционално възстановяване и ресоциализация. Това най-често изисква хирургично лечение, навременна вертикализация и мобилизация. Максимален резултат от профилактиката и лечението е възможен при съвместни усилия на ортопеди, лични лекари и социални работници.