Стандартно фрактурите се образуват при счупване на някоя от всичките кости на стъпалото. Счупването само на стъпалото е самостоятелен травматологичен проблем, който изолира глезена и запазва неговата анатомична цялост. Този тип травмен синдром се развива след индиректен травматогенен причинител при компресионна травма върху костите. Такива случаи се срещат при скок от височина върху стъпалата, като центърът на тежестта попада върху метатарзалните кости, които свързват глезенните кости и фалангите, оформящи отделните пръсти на ходилото.
Възможно е да се срещне и директно обусловена травма върху ходилото, при която се чупят метатарзалните кости или фалангите. Това се случва при скок от височина върху пети и налагане на травматичния синдром върху всички кости, свързващи пръстите на краката и глезена. Такъв тип травма се среща и при битови травми като прегазване от кола, настъпване или падане на тежък предмет директно върху костите. Механизмът на травмата отново може да бъде компресионен, тоест притискане и разчупване на подлежащите костни структури.
Характерно при травмите на метатарзалните кости е, че при фрактура на една метатарзална кост не настъпват усложнения с луксиране на разчупените фрагменти. Това се обуславя от факта, че другите кости служат като естествена шина и поддържат неразделечени отделните части от пострадалата кост. По подобен начин при остра контракция на един от мускулите в стъпалото се чупи петата метатарзална кост, която свързва глезенните кости с най-малкия пръст на стъпалото. Останалите кости указват натиск и поддържат фрагментите неразделечени, което позволява настъпването на по-бърз и качествен оздравителен процес.
При фрактура върху повече от една или всичките метатарзални кости, луксации в ставите и разместване на отделните костни фрагменти е напълно възможно, защото шиниращият ефект на другите, съседни, метатарзални кости е негативен или не се осъществява правилно. Това повлиява отрицателно както оздравителния процес, така и неговото времетраене.
Счупване на пръстите на ходилото също е често срещана травма. Обикновено се получава след директно наложена травма от тежести върху фалангите. Клиничната картина е характерна и обикновено се забелязва атипична форма на пръстите, което алармира за разместване в отделните фаланги или фрагменти от фалангите.
Какви симптоми се срещат при счупването на стъпалото?
Симптомите при счупване в стъпалото без засянего на глезена са много типични и изискват лекарска намеса, за да се избегне срастване на криво при промяна в позицията на фрагментите. При оглед с невъоръжено око се забелязва оток между разчупените фрагменти. Това се получава вследствие на разкъсване на най-малките кръвоносни съдове при травмата, което протича с отделяне на кръв. Последствията са поява на хематоми или синини в областта на счупването.
Оток може да се развие също така, когато травматогенният причинител е дал предпоставка за образуване на локализирана фрактура. В такъв случай организмът насочва кръвоснабдяването в зоната на счупване, калипярният пермеабилитет се увеличава, което създава предпоставка за излизане на течности от кръвното русло през съдовата стена в зоната на счупване. Това е защитна реакция за ограничаване и обездвижване на счупената кост.
Други важни симптоми в клиничната картина са ограничените или болезнени движения в близка до фрактурата става. При натиск се забелязва силноизразен болков синдром. При счупване на петната кост се установява спадане на надлъжния свод на ходилото, а петата изглежда по-широка. При счупване в метатарзалните кости се забелязва оток по горната повърхност на ходилото и силно изразен болков синдром.
Диагнозата се поставя посредством рентгенологично изследване, което визуализира мястото на фрактурата и разположението на костните фрагменти, които са силно рентгенопозитивни. При някои по-усложнени случаи на счупвания в областта на стъпалото, чиито клинични показания са по-скрити или недостатъчно категорични за счупване, може да се приложат скенер или компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.
Лечението на травмената болест на ходилото е специфична и се определя спрямо настъпилите увреждания. При счупване в метатарзалните кости, без последващо разместване на костните фрагменти, се прилага имобилизираща превръзка с гипс в продължение на един месец. Ако налице е разместване в костните фрагменти, често се налага прилагането на остеосинтеза и оперативно наместване на костите. При напълно раздробените кости от директна травма се прилага костна артродеза.
Счупванията на петната кост и усложненията им често налагат имобилизация за продължителен период от време и използването на ортопедични постелки в обувките, които да поддържат нарушения стъпален свод.
