Счупванията на петата са по-рядък вид фрактура, но често водят до значително влошаване качеството на живот на пациентите – не само по време на обездвижването, но и във възстановителния период, тъй като проявите на болка и нуждата от по-продължително щадене на засегнатия крак могат да бъдат инвалидизиращи в значителна степен.


Този тип счупване най-често се получава по време на високоенергийна травма, тъй като костта е по-масивна и здрава. Автомобилна катастрофа или падане от стълба - когато петата се „премачква“ под тежестта на тялото са най-честите причини за този вид фрактура.


Около 20-25% от случаите с фрактура на калканеуса или петната кост са свързани с компресионни фрактури и на лумбалните прешлени, поради начина на преразпределение на силите действащи по време на получаване на травмата. Поради което е добре пациентът да се следи за едновременно проявили се болки и в областта на кръста и при нужда да се проведат допълнителни образни изследвания.



Клиничната картина се характеризира с множество прояви като дифузна и изразена болка, оток и кръвонасядане на засегнатото място, като хематомът бързо се разпространява и в останалата част на ходилото.


Пациентите не са в състояние да ходят и да движат крака си. Областта на фрактурата бързо оттича, което води до притискане на съседните структури. Често може да бъде засегнато и ахилесовото сухожилие.


Стъпването на пръсти е силно болезнено, поради тегленето на мускула на подбедрицата.


Важно е да бъде проверен и сравнен пулсът в областта на фрактурата – върху артерия dorsalis pedis, защото при наличие на разлика със здравия крак – трябва да се мисли и за компрометирано кръвообращение, което допълнително може да влоши диагнозата.


Неоперативното лечение е за предпочитане, когато няма притискане на нерви или артерии, както и когато сегментите на фрактурата не са изместени (или са изместени по-малко от 2 mm. Извънставните фрактури обикновено се лекуват консервативно.


Все повече навлизат методите на миниинвазивно хирургично лечение – малки разрези, вместо стандартния разрез, който е значителен, за да позволи достигане и маневриране в областта на петната кост.


По-малко инвазивните хирургични интервенции позволяват по-бързо зарастване и по-лесно функционално оздравяване на тъканите, с минимално усложнения във възстановителния период. Това от своя страна облекчава и физиотерапията, която при отворени операции може да бъде изключително тежка за пациента и продължителна във времето, което от своя страна води до намалено съдействие и от страна на пациента, поради демотивация.


Не са рядкост усложненията от дехисценция или смъкване в мястото на оперативната рана, както и проминиране на фрагменти. Имплантите, които се поставят за стабилизация също могат да водят до дразнене локално на съседните структури и често формиране на оток, особено след продължително ходене, което често налага премахването им след първата година.


Забавено срастване може да бъде друг проблем при поставянето на масивна остеосинтеза. Освен оток, могат да бъдат налице промени в инервацията, поради дразнене и притискане на нерви. Друго често оплакване на пациенти е и чувството за недостатъчно добро кръвообращение на стъпалото.


Болките при ходене могат да са следствие на развита артроза на петните кости. Колкото е по-малка е подвижността в субталарната става, толкова по-незначителни са оплакванията. Упоритите продължителни болки се лекуват оперативно чрез субталарна артродеза.


След сваляне на ортезата или гипса следва активно раздвижване, но без натоварване. Общото отбременяване на ходилото трябва да бъде най-малко 12 седмици.


Референции:
Calcaneal Fractures, Physiopedia.