Освен от 14 фаланги, които изграждат пръстите, ръката разполага и с метакарпални кости – 5 на брой, които свързват пръстите с костите на китката.


Обикновено при закритите фрактури от втора до пета метакарпална кост - не настъпва значително разместване на фрагментите, тъй като те взаимно се „шинират“. При откритите, за разлика от това се наблюдават многофрагментни фрактури със значително разместване.


При неразместените счупвания е необходима само воларна гипсова имобилизация, като се захващат и кореспондиращите пръсти, тъй като се налага предотвратяване на ротационни движения.



Имобилизацията при неусложнените случаи продължава около 3 седмици или до палпаторно или рентгенологично установим калус – разрастване на нова костна тъкан. След свалянето на гипса се започват рехабилитационни мероприятия, като между пропедурите трябва да се поставя ортеза.


Вътреставни фрактури па главичките на метакарпалните кости най-често са резултат на директен удар при свита в юмручен захват ръка. Закритото наместване на дислокацията обикновено трудно се получава, поради което често се налага метална фиксация.


Фрактури на метакарпалната диафиза или дължината на костта, между двете ставни глави, най-често засяга четвърта и пета метакарпална кост, при които се наблюдава и най-голямо разместване на фрагментите. Препоръките са за оперативно лечение и то с винтова фиксация.


При многофрагментните фрактури трябва да се използват миниплаки за фиксация. Въпреки остеосинтезата ръката трябва да се имобилизира в гипсова лонгета или ортеза.


Дорзалната луксация на метакарпофалангеалната става на палеца е най-честа от изкълчванията. Механизмът на нейното получаване е хиперекстензионна сила, приложена върху воларната повърхност на палеца.


Луксирането на останалите метакарпофалангеални стави на ръката се наблюдава значително по-рядко.


За разлика от останалите фрактури на костите на ръката, фрактурите на фалангите зарастват изключително бавно – с продължителност от време 4 до 10 седмици - особено характерно за откритите счупвания и при смущения в кръвоснабдяването на пръста.


Продължителната имобилизация довежда до значително втвърдяване на мекотъканните структури на ръката. Фрактурите са най-често транзверзални-напречни и спирални. При всички тези случаи трябва да се опита закрито наместване и последваща имобилизация.


Имобилизацията трябва да продължи до рентгенологично видим калус. Оперативното лечение във всички случаи е свързано с риск от последващи адхезии и ограничение на движението от плъзгащите се структури на сухожилията.


Неразместените фрактури се лекуват с шиниране. Разместените вътреставни фрактури на фалангите често довеждат до девиация на пръста и инвалидизират пострадалия.


В някои случаи фрагментът е съвсем малък, за да позволи закрито наместване. Малкият откъс от дисталната фаланга, където се залавя екстензорната разтеглица, причинява т. нар. деформация „пръст-чукче“. Тази фрактура е известна в литературата и като фрактура на Буш.


При нарушаване на ставния интегритет фрактурата трябва незабавно да се лекува оперативно.


Луксациите в интерфалангеалните стави са най-често резултат на директна травма и много често се наблюдават при т. нар. контактни спортове - баскетбол, хандбал, хокей на лед.


Репозипията се извършва с лека тракция. Незабавно след репозицията се възстановяват движенията в ставата. Най-нестабилни след наместване са дисталните интерфалангеални стави и в тези ситуации се налага фиксация.


Референции:
Ганчев М., Клинична травматология на опорно-двигателния апарат, София