Този тип травми са сред най-често срещаните усложнения при злополуки. Получават се при нанасяне на тъп и директен удар в гръдната област. В резултат се развиват някои закрити гръдни травми, които може да крият особен риск за здравето. Счупванията на ребра, гръдна кост и засягане на гръбначните прешлени са особено редки под формата на открити травми. По-често се засяга лопатката, ребрата, ключицата и гръдната кост.

 

За да се получи фрактура в някоя от тези кости, трябва да се приложи директно или индиректно травматично съприкосновение. При директната травма ребрата, гръдната кост и прешлените се чупят на мястото, на което е нанесен ударът. Индиректните травми се характеризират със счупване на ребрата по една линия в мишничната зона. Този тип фрактури са по-специфични, защото са обвързани с появата на някои размествания на отделните фрагменти, които впоследствие трябва да претърпят репозиция. Травмата се определя според вида на приложената сила. Съответно могат да се фрактурират едно или няколко ребра едновременно, на едно или няколко различни места.


 

Гръдната кост се чупи особено често при нанасяне на директен удар. По подобен начин се развиват травмите в тази зона при автомобилни катастрофи, падане от високо по лице, силен удар в гърдите или травма приложена от удар с тъп предмет. Тази кост се чупи най-често между мечовидния израстък и тялото на стернума. Характерното при този тип травми е, че разместване в отделните фрагменти на стернума може да се получи много трудно. В краен случай, ако се виждат размествания между отделните части на костта при счупването, то се развива специфичен гръден праг, който причинява тежък дискомфорт, а понякога и невъзможност за дишане, поради силния болков синдром.

 

В някои случаи може да се развие една от най-неприятните травми на областта, известна още като гръден капак. В този порядък ребрата са напълно разделени от гръдната кост на мястото на тяхното ставно съчленение, а гръдната кост флуктуира свободно в гръдния кош. Това е свързано с висок риск за живота на пациента, поради опасност от засягане на големи кръвоносни съдове, травми върху белодробната обвивка - плевра, както и върху сърдечната торбеста обвивка - перикард.

 

Травмите на гръбначните прешлени са следващия особено важен проблем при травмите на гръдния кош. Те се образуват обикновено вследствие на притискане, извиване или комбинация от извиване и притискане на прешлените. Забелязва се характерно размачкване на тялото на прешлена в предната си част. Интересното тук е, че задните отдели на прешлена, които комуникират с вътрешността на тялото, остават напълно здрави. Това показва, че прешлените на гръбначния стълб имат особено изразена здравина, която предпазва гръбначния мозък от напрягане и нараняване.

 

1. Какви симптоми се срещат най-често?

Болката е най-силно изразения симптом. Тя се усилва както при дишане, така и при издишване, при кашлица, при промяна на положението на тялото. Компенсаторен механизъм на организма генетира сигнал в мозъка, който изпраща сигнал до периферния мускулен и костен апарат, и тялото абсолютно рефлекторно се привежда към страната на травмата, за да се щади пострадалата зона. Обикновено болните могат да посочат сами къде е нанесена травмата и къде се появява болковият сигнал

 

Когато в травмата са засегнати гръбначните прешлени, болните имат характерна походка, при която са приведени напред и поддържат горната част на тялото си посредством запъване с ръце в областта на израстъците по тазовите кости в предната зона на ханша. Походката е щадяща, а при оглед се забелязва ригидност на мускулния слой около гръбначния стълб.

 

Основен и единствен метод за поставяне на диагнози относно счупвания на кости по гръдния кош - ребра, гръдна кост, гръбначни прешлени, е провеждането на рентгенографско изследване, с което да се установи мястото на фрактурата или дали тя е претърпял диспозициониране.

 

2. Какви методи на лечение се прилагат?

NEWS_MORE_BOX

 

Методите за лечение са три основни. При по-леките травми се прилагат обезболяващи средства, които целят да овладеят болковия синдром и да приведат организма по-плавно в състояния на заздравяване. Този тип терапия в самостоятелен вариант е подходяща само при травми, при които няма разместване на костни фрагменти.

 

В останалите случаи се налага приложението на някои специфични методи на лечебната гимнастика, както и оперативно стабилизиране, хиперекстензия на гръбначния стълб, едномоментна репозиция, както и поетапна репозиция на отделните разчупени кости при травмата.