Фрактурата на носа обикновено не е от онези тежки, осакатяващи и променящи за напред живота на пострадалия инциденти. Дори в определени обществени кръгове на счупването на носа (злонамерено или не) се гледа повече като на нещо с рутинен характер, част от физическото и духовното израстване на индивида.


Носът безспорно е важен орган за дихателната и обонятелната система, а анатомичните му особености го поставят в тясно отношение с черепната кухина и съответно – с още по-важния орган – мозъкa.


Организмът разполага с възстановителни механизми. Ако оставим само на тях обаче възстановяването на счупения нос, то крайният резултат почти винаги се различава от изходното положение – както външно, така и функционално.


 

Фрактура на носа

Носният скелет се състои от кости и хрущяли, тапицирани отвътре с лигавица. Централно място в него заема носната преграда – septum nasi – която разделя носната кухина на два хода и в изграждането ѝ участват както костна, така и хрущялна част.


Фрактурата на носа най-често се случва при травма и се проявява със силна болка, евентуално загуба на съзнание и епистаксис – кървене от носа. Последното може да варира по интензивност от слабо до изключително обилно.


Тежките, обширни рани с обилно кървене и разкъсване на тъкани винаги носят риск от сериозни инфекциозни усложнения, ако не бъдат добре обработени. В тези случаи в съображение трябва да се вземат ваксината срещу тетанус и антибиотичната профилактика.


Други симптоми, които се появяват са затрудненото носово дишане, евентуално намалено или липсващо обоняние, оток и кръвонасядания около очите.

 

Хематом на носната преграда

Този болестен процес се развива почти винаги като усложнение след травма. Дължи се на натрупване на кръв между хрущяла на носната преграда и неговата обвивка – перихондриум.


След силната болка и шока от самата фрактура на носа, пациентът не усеща допълнително болка от самото образуване на хематома. Той обаче може да дадае други симптоми като двустранно затруднено или напълно невъзможно носово дишане и чувство за пълнота и тежест в носа, понякога до главоболие.


Натрупването на кръвта в носната преграда не е тайна и лесно може да се установи от лекаря при предна риноскопия като ярко-червени симетрични подутини.


Ранното лечение се състои в пункция или дори инцизия – разрез – на хематома за отстраняване на насъбралата се кръв и плътно тампониране с добра компресия – за да се предотврати образуването на нов излив. Тези мероприятия се съпътстват и от профилактична антибиотична терапия. Така проведеното лечение най-често води до пълно оздравяване.

 

NEWS_MORE_BOX


При неправилно лечение или липса на такова обаче, хематомът на носната преграда може да има няколко усложнения.


Едно от тях е, че насъбралата се кръв след време може да се резорбира частично, да се „организира“ и да даде хранителна основа за неохондрогенеза – образуване на нов хрущял. В резултат на това постепенно хрущялът на носната преграда става задебелен, груб и причинява трайно стеснение на носните ходове.


Друго усложнение е инфектирането на хематома – когато той се превръща в абсцес.

 

Абсцес на носната преграда

Абсцесът на носната преграда е опасно усложнение най-често на хематома на носния септум. По-рядко той може да се развие и самостоятелно, на базата на разпространен гноен процес от горните резци, гноен синузит, фурункули на кожата на носната преграда и т.н.


Когато става въпрос за най-честия случай – усложнен хематом след носна фрактура – към наличните от него симптоми се добавят и силни болки в носа и главоболие, възможна е повишена температура и увредено общо състояние – както при всяка инфекция.


Локално, възможно е външната част на носа да се зачерви, подуе и да стане болезена, както и да се появят и подуване и болка по лимфните възли под долната челюст.


Ако не се лекува навреме и коректно, абсцесът с течение на времето може да причини некроза на хрущяла, при което се нарушава целостта и формата на носния септум и носът променя формата си – става седловиден. Това нарушава и неговата функция.


Допълнително, възможно е инфекциозният процес да проникне до вътрешността на черепа и да причини вътречерепни усложнения.


Лечението се състои в двустранен разрез на абсцеса, дрениране, по-рехава тампонада на носа и задължително антибиотична терапия. Настъпилите деформации на носната преграда изискват пластична реконструкция – но поне 3 месеца след оздравяването.