Счупванията на костите са изключително често срещан проблем през зимните и студени дни, когато заледяванията и ниските температури са по-чести. Срещат се най-вече при възрастни хора и малки деца. В анамнезата си споделят за спонтанни падания по заледени и хлъзгави повърхности. Статистиката в България показва, че за периода между месеците декември и март броят на хоспитализираните в ортопедичните и травматологични клиники внезапно нараства.


Костните фрактури са прецизен проблем, който в някои случаи налага оперативно лечение, а в други е достатъчно само обездвижване и поставяне на гипсова превръзка. По-опасните фрактури са тези в областта на ключицата, тазобедрената става, бедрената кост и костите по китките и ходилата.
Костните фрактури най-често са последица от травма, но може да се срещнат и при дългопротичащи възпаления на костната тъкан. При този тип промени може да се срещнат дислокации на костни фрагменти, увреждане на мускулите, кръвоносните съдове и нервните апарат на костите, което ги прави податливи на счупване при внезапни и усукващи движения или при удар и тъпа травма.


На мястото на счупването се забелязва характерен оток, който е съпроводен със силна болезненост. След извършване на рентгенография и точното локализиране на фрактурната точка, крайникът се обездвижва посредством гипсова превръзка или шина, като обездвижването задължително обхваща и двете съседни на движение стави, за да се предпази от усложнение и дислокации на травматичната костна тъкан. На пациентите се дават обезболяващи средства по време наместването на костните фрагменти при счупването.



Оздравителният процес може да бъде кратък, но и дълъг. Например счупванията на хумеруса – раменна кост, заздравяват за около 8-10 седмици. Счупванията на бедрената кост са по-сложни и обикновено водят до зарастване след 12-15 седмици. Най-тежки и изискващи лекарско внимание и контрол са счупванията на гръбначния стълб. Заздравителният процес при тези травми може да трае повече от 36-40 седмици.


Ключицата също предизвиква лечебни затруднения и дискомфорт у пациента в оздравителния процес. Най-често тя се травмира при падане върху ръката, рамото или лакътя. Единият костен фрагмент се измества нагоре към мускулите на шията, а другият – надолу към гръдните мускули. При този тип травми се забелязва характерна ъглова дислокация върху кожата.


При този тип счупване засегнатият крайник се имобилизира посредством бинт, гипс или шина и се мобилизира към тялото, за да се предпази от движение на крайника в раменната става, което да наруши нормалния оздравителен процес и да доведе до последващи дислокации в мястото на счупване на ключицата.

NEWS_MORE_BOX


 

Счупванията на раменната кост също се славят с проблеми при зарастване и дискомфорт от страна на пациента. Развива се фрактура след тъпа травма в областта на мишницата. Пострадалият крайник се обездвижва и се фиксира към тялото.


Обездвижването се извършва чрез шина, но лакътят остава сгънат под 90-градусов ъгъл. Диагностичните мероприятия включва оглед и рентгенография, с която да се прецезира точното място на фрактурата, както и наличие на счупени ребра с последващи увреждания върху перикарда или плеврата. Най-честото усложнение е развиването на пневмоторакс.


Счупването предизвиква поява на два отделни костни фрагмента от една нормална анатомична кост. Разделените костни повърхности се наместват посредством разтегливи движения на крайника под упойващо или обезболяващо средство, в зависимост от типа на фрактурата.

 


Крайникът се възстановява като топографска анатомична цялост и се мобилизира посредством шина или превръзка от гипс. Постепенно започват процеси на костно срастване. Отделя се калус между фрагментите, който наподобява нормалната костна тъкан. Впоследствие започва отлагане на калций и други минерали, които водят до напълно костно срастване и зарастване на новопоявилия се дефект. Рентгенографски след настъпилото дефинитивно лечение се забелязва костен цикатрикс на мястото на счупване.