Саркоидозата се причислява към групата на т. нар. грануломатозни заболявания, към които принадлежат още туберкулозата и сифилисът. За тях е характерен хроничен ход на протичане на заболяването. Саркоидозата сама по себе си представлява многосистемно заболяване, тоест засяга различни органи и системи в организма.

 

Заболяването засяга основно младата възраст – между 20 и 40-годишна възраст, като по-често се среща при жени. Разпространението на саркоидозата е повсеместно, но относително по-често се регистрират случаи в скандинавските страни и Англия. Няма доказана причина за появата на заболяването, но се предполага една хиперреактивност от страна на имунната система спрямо някои микроорганизми, токсини и медикаменти. Стига се до една възпалителна реакция в засегнатите от заболяването тъкани, което причинява нарушаване на тяхната функция, съпроводено със съответните симптоми.


 

За саркоидозата е характерно, че тя може да протича остро или хронично. В зависимост от това двете форми се различават по своето начало, лечение и протичане. При острата форма симптомите настъпват рязко, като най-често засегнатият орган е белият дроб. Болните се оплакват от внезапно възникнала кашлица, чувство за задух и затруднено дишане. Общото състояние също е увредено – засегнатите се чувстват отпаднали, имат повишена температура и болки по ставите (артралгия).

 

Възможно е появата и на нощно изпотяване, което е характерен симптом при болните от туберкулоза. Наблюдава се и засягане от страна на очите – най-често конюнктивит. По кожата също е възможно да се появят изменения, които са с различна форма и локализация. Честа проява е т. нар. еритема нодозум – представена е от болезнени зачервени възли по кожата. Най-често тези промени се срещат при млади момичета или бременни жени, като симптомът се съпровожда и с увреждане на общото състояние на организма (умора, отпадналост и неработоспособност).

 

NEWS_MORE_BOX

 

Лабораторни изследвания доказват повишено количество на калций в кръвта и урината. За острата форма на заболяването е характерно, че има добра прогноза и често настъпва спонтанно самоизлекуване.

 

За разлика от това хроничната форма на саркоидозата протича незабелязано, а промените в органите настъпват бавно и неусетно, оставяйки необратими увреждания. Прогнозата е лоша, а смъртност се наблюдава при 5% от случаите с хронично протичане на заболяването.

 

Промените в белите дробове водят до хиалинна фиброза – заместване на нормалната тъкан с нефункционална, която намалява постепенно дихателния капацитет на белите дробове.

 

Кожните промени са разнообразни – най-често представляват неболезнени, плътни лезии, които имат различна големина и цвета им варира между червен и жълто-кафяв. По форма кожните лезии могат да бъдат леко надигнати от повърхността на кожата или наподобяващи малки възли. Такъв тип промени са по-характерни за кожата по лицето – около устните, ноздрите и очите. За разлика от това по крайниците и туловището най-често измененията са под формата на леко надигнати плаки, с различна форма и големина. По-рядко е възможно да бъде засегната и повърхността на лигавиците – под формата на полупрозразчни до жълтеникави възелчета – саркоиди.

 

Очните поражения се представят най-често с остър увеит или сух кератоконюнктивит. Други органи и системи се засягат значително по-рядко.

 

Лечението с кортикостероиди е част от терапията, като с извествен успех се прилагат и имуносупресори – метотрексат и азатиоприн.3422