Диагностицирането на саркоидозата се осъществява чрез съвместяване на клиничната картина, хистологичните данни (микроскопско изследване на тъканта) за неказеифициращи (без некротизиране) заболявания, които могат да дадат подобна хистологична или клинична картина. Наличието само на неказеифициращи грануломи от кожната биопсия (медицинска процедура, при която се взема малко парченце тъкан за диагностични цели) не е достатъчно за установяването на диагнозата за саркоидоза.

 

Диагностичният процес трябва да включва:


  • Хистологично потвърждаване на заболяването;
  • Преценка за разпространението и тежестта на засягане на органите;
  • Преценка дали заболяването е стабилно или прогресира;
  • Определяне дали лечението ще бъде от полза за пациента;

 

Препоръчителни за начална оценка на болните със саркоидоза са следните изследвания:

 

  1. Анамнеза (професионална експозиция, симптоми);
  2. Физикално изследване;
  3. Рентгенография на белия дроб - фас и профил;
  4. Белодробни функционални тестове – спирометрия, функционално изследване на дишането;
  5. Пълна кръвна картина: еритроцити, левкоцити, тромбоцити, скорост на утаяване на еритроцитите;
  6. Серумни показатели: калций, аспартат аминотрансфераза (АСАТ), аланин аминотрансфераза (АЛАТ), алкална фосфатаза, креатинин, урея;
  7. Анализ на урината;
  8. ЕКГ (електрокардиограма);
  9. Офталмологично изследване;
  10. Туберкулинов кожен тест.

 

Наличието на насочващи клинични данни е първата крачка към избора на място подходящо за взимане на биопсия.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Трансбронхиалната белодробна биопсия (ТББ) е предпочитана процедура при повечето от случаите, като тя е положителна, когато се вземат 5 проби между 40-90%.

 

Подходящи места за биопсия са пресни изменения върху цикатрикси (Белези образуван при зарастване на рана), периферни лимфни възли и кожни изменения (без еритема нодозум).

 

Чернодробната биопсия рядко се прилага, когато има клинични биохимични данни за чернодробно засягане.

 

Сцинтиграфията (изобразяването на човешкото тяло или части от него в нуклеарната медицина) с 67-Галиев цитрат (лекарствен препарат, който се използва за диагностика) може да насочи за мястото на биопсията. Когато бронхиалната или трансбронхиалната биопсия са недиагностични, се пристъпва към хирургична белодробна биопсия – медиастиноскопия (ендоскопски метод, чрез който се извършва оглед на средостението), видеоасистирана торакоскопска белодробна биопсия или отворена белодробна биопсия, като диагностичната стойност на тези процедури е над 90%.

 

Бронхиалната лигавична биопсия може да е диагностична в 41-57% от болните.
В определени центрове тестът на Kveim-Siltzbach може да подпомогне диагнозата. Повишените нива на ангиотензин конвертиращ ензим не са диагностични, тъй като се наблюдават и при други заболявания.