Каква е клиничната картина на саркоидозата?
Саркоидозата е заболяване, което засяга много органи и системи, поради което може да има разнообразни прояви и пациентите да се налага да посещават различни специалисти. Клиничната картина, най-вече, зависи от продължителността на болестта, мястото и големината на органното засягане и от активността на грануломатозния процес.
Неспецифични общи симптоми като температура, липса на апетит, отпадналост, загуба на тегло се наблюдават при една трета от болните. Температурата може да бъде ниска, но и да достига 40°, затова саркоидозата трябва да се изключва при случаите с висока температура, предизвикана от непозната причина. Отслабването е в границите на 2-6 кг за 10-12 седмици.
Кои органи и системи засяга саркоидозата и как се проявява специфично?
Белите дробове са засегнати при над 90% от болните със саркоидоза. Признаци като задух, суха кашлица и болки в гърдите се срещат при около половината от всички болни. Болката понякога е с ретростернална локализация (зад гръдната кост) и е трудно различима от сърдечната. Хемоптизата (кръвохрачене) е рядка, а барабанни пръсти (деформация на пръстите на ръцете и ноктите, която се дължи на редица заболявания) и хрипове в белия дроб се наблюдават при по-малко от 20% от болните.
Хиперреактивност на въздушните пътища (патологична реакция на бронхиалното дърво към различни стимули) се наблюдава при около 20% от болните. Други редки проявления на болестта са плеврални изливи, хилоторакс (млекоподобна плеврална течност, богата на триглицериди), пневмоторакс (наличие на въздух в плевралната кухина), плеврални задебелявания и калцификации (отлагане на неразтворими калциеви соли в тъканта, при което тя се втвърдява), формиране на кухини и калцификации на лимфните възли.
Лимфната система при една трета от болните е засегната от палпаторни периферни лимфни възли, като най-често са засегнати шийните, аксиларните, епитрохлеарните и ингвиналните.
Сърцето е със симптоми на засягане от саркоидозата при около 5% от болните със саркоидоза - от доброкачествена аритмия до високостепенен сърдечен блок и внезапна смърт.
Череният дроб е с доказани грануломи от чернодробната биопсия (процедура, чрез която се взема малко парченце тъкан за диагностични цели) при 50-80% от случаите със саркоидоза, рядко с портална хипертония (високо кръвно налягане в порталната вена) и чернодробна недостатъчност. Кортикостероидите могат да подобрят тежката чернодробна дисфункция.
Засягането на кожата се наблюдава при около 25% от всички болни. Най-важни от кожните лезии са еритема нодозум (възловидна еритема) и лупус пернио (състояние причиняващо червено-лилави плаки). Еритема нодозум е главният белег на острата саркоидоза и се състои от червени петна, надигнати над кожата, предимно по предната част на долните крайници. Засегнатите стави са обикновено подути и болезнени. Еритема нодозум отшумява в продължение на 6-8 седмици.
Засягане на очите се среща в 11-83% от случаите със саркоидоза. Всяка част на очите или очната кухина могат да бъдат засегнати.
Невросаркоидозата клинично бива разпозната при по-малко от 10% от болните със саркоидоза - особено характерно е парализата на лицевия нерв.
Мускулноскелетна система - болки по ставите се срещат в 25-39% от болните със саркоидоза. Хроничната миопатия (заболяване на мускулните влакна) се среща по-често при жени и може да представлява единствената проява на заболяването.
Хематологичните нарушения са чести, но не са характерни и показателни за поставянето на диагнозата. Анемия се среща в 4-20% от случаите, като хемолитичната анемия е рядка. Левкопения (намален брой на левкоцитите в кръвта) има и 40% от случайте и тя рядко е тежка.
Ендокрината изява се проявява с хиперкалциемия (повишен калций в кръвта) при около 2-10% от случаите, докато хиперкалциурията (повишени нива на калция в урината) е три пъти по-честа.
Саркоидозата при напреднала възраст над 65 години е рядка и трябва да се отчита по-честата наличност на злокачествени болести.
Саркоидозата не предизвиква неблагоприятен ход на бременността, но заболяването може да се влоши след раждане.
