Салмонелният гастроентерит се причинява главно от серотиповете S.enteritidis и S.typhmurium. Тези бактерии са широко разпространени и силно устойчиви във външната среда. Те влизат в класификацията на големия род Салмонела, където попадат и много други серотипове, предизвикващи по-тежки заболявания.

 

Серотиповете, причиняващи гастроентерити, попадат в организма при консумация на заразени хранителни продукти. Такива може да са месото, рибата, млякото, яйцата и др. Макар и по-принцип яйцата да не са водещите продукти в структурата на потенциално заразните храни, по време на Великденските празници тяхната консумация значително се повишава. В този ред на мисли, съществува вероятност за зачестяване на случаите на салмонелен гасроентерит през следващите дни.


 

Салмонелният гастроентерит попада в групата на хранителните токсикоинфекции. Това ще рече, че тези бактерии предизвикват, както инфекциозен процес, така и интоксикация на организма. За да се случи това обаче, погълнатите бактерии трябва да са в достатъчно висока инфекциозна доза. Последната е от рода на 200 милиона бактерии за възрастните и само 20 милиона за децата.

 

На пръв поглед, тези галактически числа създават впечатление, че салмонелният гастроентерит е по-скоро екзотика, отколкото реалност. Оказва се обаче, че при създаване на подходящи условия като оптимална температура и достатъчно време, тези бактерии доста успешно повишават броя си до необходимото за инфектиране ниво. Ето защо, ако яйце с дори 5-6 салмонелни бактерии бъде оставено на стайна температура за няколко дена, в него може да протече бурна експанзия на бактериите и то да стане заразно.

 

Нормално яйчните съставки са стерилни. При наличие на салмонелна инфекция в репродуктивния тракт на кокошките обаче, в яйцата попадат различен брой живи бактерии. Първоначално, те са локализирани в белтъка и при съхранение на яйцата в хладилник бактериален растеж не настъпва. Такъв се наблюдава при покачване на темтературата. Тогава бактериите инфектират и жълтъка, където средата е богата на железни йони. Това допълнително ускорява увеличаването на броя на бактериите.

 

Съществува зависимост между температурата на околната среда и бактериалния растеж в контаминираните яйца. Например, контаминирано яйце, оставено на 20 градуса, ще стане заразно след 2-3 седмици. Ако градусите обаче, се покачат на 30, за достигане на инфекциозната доза ще са необходими 5-6 дена.

 

Част от бактериите в яйцата умират и, понеже са Грам-отрицателни, сред техните останки се наблюдават т.нар. ендотоксини. Попадайки в кръвообръщението, последните предизвикват интоксикационните симптоми при салмонелните гастроентерити. Лошата новина е, че нито салмонелите, нито техните мъртви останки-ендотоксините променят външния вид и хранителните качества на заразените яйца.

 

В този ред на мисли, правилното съхранение на около 4 градуса и достатъчната термична обработка на яйцата, така че да са твърдо сварени, са основните опорни точки в профилактиката на салмонелните гастроентерити. Доказано е, че високата температура, съчетана с 4-5 минутна продължителност на температурнатаа обработка са достатъчни, ако не да унищожат всички бактерии, то поне значително да намалят броя им много под инфектиращата доза. Нарушаването на целостта на черупката също би могло да се превърне във входна врата за бактерии в яйчното съдържимо. Поради това, такива яйца не трябва да се оставят да престояват и да се използват след време.

 

Голяма част от попадналите с храната салмонели се унищожават от агресивната среда в стомаха. Това е и основната причина, поради която за развитие на гастроентерит е необходима толкова висока инфектираща доза. В процеса на бактериална смърт в стомаха се отделят ендотоксини, които интоксикират организма. Сред основните симптоми на интоксикацията са обща отпадналост, леко покачване на температурата, дискомфорт, понижаване на апетита и др.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Ако живи бактерии преминат стомашната бариера и попаднат в тънкото черво, там вече, те могат да предизвиат инфекциозен процес. Клинично салмонелният гастроентерит се изразява в диариен синдром, болки в корема, температура и, по-рядко в сравнение с вирусните гастроентерити, повръщане. Заболяването дебютира от 8 до 48 часа след прием на контаминирани продукти и най-често преминава за няколко дни без да се налага антибиотично лечение.

 

Съществуват и тежки форми, налагащи хоспитализация, рехидратираща терапия и дори антибиотично лечение, но това са по-скоро изключения. При децата салмонелният гастроентерит протича по-тежко, поради дехидртацията и електролитните нарушения, съпровождащи диарииния синдром. В такива случаи, за намаляване на обема на диариините изхождания се препоръчва употребата на антисекреторния противодиариен препарат рацекодатрил.

 

Във всички случаи обаче, незвисимо дали се касае за възрастен или дете, е задължително лекар да прецени състоянието, да открие причината и да назначи лечение!

 

Актуален въпрос, засягащ антибиотичното лечение на най-тежките форми на заболяването е покачващата се антибиотична резистентност на салмонелите. Тази тенденция се обяснява с химикалите и антибиотиците, използвани в животновъдството, които имат потенциала кръстосано да отключат резистентност и към медикемантите, прилагани в медицината.

 

В обобщение, не всички хранителни продукти, контаминирани с гастроентеритни салмонелни серотипове, ще предизвикат заболяване. За това ще е необходимо тези продукти да са продължително време неправилно съхранявани и след термичната обработка да съдържат достатъчна инфектираща доза от бактериите. Неправилно съхраняваните и недостатъчно термично обработени заразени яйца, които са малка част от тези на пазара, биха могли да пренасят и други чревни инфекции.

 

Въпреки това, при изпълняване на хигиенните изисквания за съхранение и обработка, яйцата, дори и тези контаминирани с ниска доза салмонели, са безвредни и се превръщат в едни от най-балансираните и пълноценни източници на всички необходими на организма хранителни вещества.