Род Salmonella включва стотици серотипове бактерии, от които част са патогенни и за човека. Те са широко разпространени микоорганизми, като механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален (при консумация замърсена храна, вода) както и контактно-битов – от замърсени предмети.


Бактериите от този род причиняват тифо-паратифни заболявания (Salmonella typhi, Salmonella paratyphi), салмонелни токсикоинфекции – Salmonella enterica, Salmonella enteridis, Salmonella typhimurium и септицемии (Salmonella typhimurium).


Причинителите на салмонелните токсикоинфекции са остри антропозооноза – заразяват се животните и човекът. Микроорганизмите представляват Грам-отрицателни пръчици, които не образуват спори. Характерно за тях е, че се прикрепват за т. нар. М-клетки на Пайеровите плаки (на чревната стена) в крайната част на тънкото черво (илеум). В стомаха по-голямата част от попадналите салмонели умират под действието на стомашния сок, но се отделя ендотоксин, който има основно значение за тежестта на инфекцията.



При попадане в околната среда микроорганизмите са устойчиви и могат да останата жизнеспособни от дни до няколко месеца, а при ниски температури и повече. В хранителни продукти от животински произход (яйца, месо, мляко и млечни продукти, риба) салмонелите се рамножават бързо при по-висока температура, като се натрупват в значително количество. При разрушаването им се отделя токсин, който е устойчив на солната киселина в стомаха и съответно води до възпаление на лигавицата (гастрит).


Токсинът е термостабилен и при термична обработка на храната се запазва. Освен това не променя вкусовите качества на храната и съответно затруднява разпознаване на замърсената храна.


Гастроентеритите, които се причиняват от салмонелните бактерии са най-често спорадични – епидемични взривове, които обхващат лицата, консумирали заразена храна.


За нашата страна основно значение имат Salmonella enteridis и Salmonella typhimurium. Широкото разпространение на салмонелните гастроентерити отразява порочния кръг при приготвянето на храната в заведенията за обществено хранене, както и транспорта и производството им в индустриални условия.


NEWS_MORE_BOX


Инфекциозната доза за възрастни е около 2х109 бактерии, за разлика от децата, при които е в пъти по-ниска. Жизнеспособните бактерии, които оцеляват при преминаване от стомаха към тънкото черво се прикрепят към чревните клетки и образуват ентеротоксин, който води до развитие на секреторна диария.


Инкубационният период е в рамките на часове (6-8) до два дни. Симптомите започват с гадене и повръщане, към които се добавя диарията. При имунокомпрометирани лица инфектиращата доза е много малка. Възможно е заразяването да бъде следствие и на вътреболнична инфекция.


Salmonella enteridis, Salmonella typhimurium са често изолирани причинители на стомашно-чревни разстройства при онкоболни, заразени с ХИВ или развили СПИН. Най-често при тях заболяването протича с продължителна диария, което води до малнутриция и обезводняване.


Бактериите имат свойството да „метастазират”- да се придвижват до структури и тъкани в тялото, които са увредени. Най-често се локализират в клапни увреди на сърцето и на ставния апарат.


Хроничното носителство се изразява в откриването им в изпражнения и урина за повече от 1 година след лечение. Установява се при около 1% от пациентите. Жлъзните пътища са основното място, в което бактериите остават жизнеспособни и се натрупват, отделяйки се в малки количества с изпражненията.


Диагнозата се поставя след лабораторни изследвания – изследват се повърнати материи, изпражнения, урина, промивни води от стомах, както и остатъци от храна, вода, смивове от съдове, прибори, повърхности и опаковки. Материали могат да бъдат взети също и от селскостопански животни, както и това, с което са хранени.