Над 1,5 млрд. души в световен мащаб имат високо артериално налягане, т.е. всеки трети на възраст над 20 години. Дори умереното повишаване на артериалното налягане се свързва със скъсяване продължителността на живота. В известен смисъл артериалната хипертония би могла да се разглежда като функция на възрастта.


Телесната конституция (т. нар. пикници – ниски и пълни хора), диетата (повишената консумация на готварска сол, кафе, алкохол), затлъстяването, стресът, тютюнопушенето и ендокринните фактори (жени в климактериум) играят благоприятстваща роля за възникване на заболяването. Тези фактори имат пряко отношение при до 90% от засегнатите лица с артериална хипертония. При останалите 10% значение имат заболяванията, които засягат бъбреците, артериите, сърцето или ендокринната система (т.нар. вторична хипертония).


Важно е да се отбележи, че при някои лица хипертонията не се влияе от консумацията на сол или кафе. Причината е, че техните рецептори не са чувствителни на натриев хлорид и кофеин, което от своя страна не налага ограничаването им в диетата.



Увреждането на таргетните органи (сърце, мозък, бъбреци), естествена еволюция до хронична сърдечна недостатъчност, ранна инвалидизация, влошаване качеството на живот и свързаните с тях финансови разходи и преждевременна смърт са пряко свързани с адекватната регулация на високото кръвно налягане.


Ранните стадии на хипертонията могат да започнат преди трайното покачване на артериалното налягане и да са свързани с увреждания на сърцето, мозъка, бъбреците, съдовете и други. Стадиите на артериална хипертония не се определят от стойностите на артериалното налягане, а от кардиоваскуларния (сърдечносъдовия риск).


Следователно артериалната хипертония не е просто повишено кръвно налягане, а хипертоничен синдром, свързан с множество отклонения, като нервнохормонална дисфункция, ендотелна дисфункция, нарушена въглехидратна обмяна, нарушен инсулинов метаболизъм, нарушено кръвосъсирване, бъбречна дисфункция, атеросклероза и други.


Според начина, по който протича хипертонията може да бъде разделена на няколко основни вида. Лабилната хипертония и хипертония при обременяване се характеризира с изолирано повишаване на кръвното налягане, съответно при физическо или психическо напрежение.


Най-честите симптоми са тилно главоболие, проблеми със зрението, намалена работоспособност, задух, опресия в гърдите, тревожност, лоша концентрация, никтурия (често ходене по малка нужда през нощта).


ЕКГ дълги години може да бъде нормална. Сензитивността на ЕКГ при артериална хипертония е малка, но при наличие на левокамерна хипертрофия изследването е с много висока специфичност.


Стабилна хипертония е друг вид, наричана още трайна хипертония, защото кръвното налягане е постоянно повишено. Хипертоничната криза е пристъпно екстремно повишаване на кръвното налягане над 230/130 mmHg без органни поражения.


Спешен случай на хипертонична криза е кръвно налягане над 230/130 mmHg със заплаха за живота на пациента, поради различни органни увреждания.


В заключение може да се каже, че артериалната хипертония е полиетиологично, многофакторно заболяване. Тя обичайно се съчетава с допълнителни рискови фактори, отговорни за атерогенезата. Естествената ѝ еволюция непременно води до увреждане в различна степен и последователност на таргетните органи.