Имунитетът е съвкупност от клетки, механизми и процеси, които са насочени за защита на организма от чуждородни молекули, клетки или патогенни микроорганизми. Една от жизненоважните функции на имунната система е именно защитата срещу различни инфекциозни причинители.


Най-общо имунитетът може да бъде разделен на вроден и придобит. Вроденият е представен от естествените механизми за защита – кожни и лигавични бариери, нормалната микробна флора. Към придобитият влизат специфичните антитела, клетъчно-медиираните имунни механизми, локалният имунитет и други.


Разнообразни са факторите, които оказват влияние върху имунната защита на организма – околна среда, замърсяване, хранене, стрес и не на последно място – възрастта. Съществува обратнопропорционална връзка между имунитета и възрастта. Според редица проучвания с напредване на възрастта имуннте сили на организма значително се понижават.



В ранната детска възраст имунната система е все още недостатъчно развива, паралелно с това имунните клетки не са имали досег с редица патогени, за да изградят имунна памет. Това са основни причини, с които се обяснява по-честото боледуване при децата – до 6-8 пъти средно в годината, в някои случаи и повече.


С  израстването имунитетът се засилва и по-големите деца и юноши започват да боледуват значително по-рядко. След 40-годишна възраст се наблюдава отново тенденция за постепенно понижаване на имунните сили на организма. Смята се, че това понижаване е с поне 1% годишно, като тази стойност е приблизителна и не може да бъде възприемана като унифицирана за всички.


Тимусът или тимусна жлеза има централна роля в осъществяване на имунните процеси. Неговите клетки произвеждат фактори, които стимулират размножаването и диференцирането на Т-лимфоцитите, като същевременно способства развитието на останалите лимфоидни органи. Този орган започва активно да функционира още преди раждането и достига максимални размери през пубертета.

 

След този период започва инволюция – обратно развитие, а след 40-годишна възраст 90% от функционалната му тъкан е заменена с нефункциониращата такава.


Друг орган, който е пряко свързан с имунната система е костният мозък, за който се предполага, че с напредване на възрастта забавя своята функция, за производство на различни кръвни клетки, включително и имунни.


Резултатите от експериментални опити върху мишки показват, че Т-лимфоцитите при по-млади мишки имат по-дълъг полуживот от този при по-старите. Т-лимфоцити „memory” (свързани с имунната памет), които са предназначени при повторна среща с причинителя да осъществяват по-бърза имунна реакция също намаляват значително.


Имунният отговор, който се индуцира с поставянето на ваксина също значително намалява по сила и интензитет с напредване на възрастта. При проучване върху ефективността на противогрипната ваксина при възрастни се оказва, че образувалите се антитела са значително по-малко в сравнение след поставянето ѝ при деца.


Недохранването, непълноценната доставка на основни хранителни вещества – микроелементи, витамини, както и развиващата се при не малка част от възрастните малабсорбция (намалена усвояемост на хранителните вещества) също се отразяват на имунния отговор. Достатъчният белтъчен прием осигурява градичен елемент за синтеза на антитела.


Наличието на стрес в ежедневието, особено хронично повтарящ се стрес понижава имунните сили на организма. Достатъчното количество сън също има отношение към защитните сили на организма.