Какво представляват автовъзпалителните заболявания?

Автовъзпалителните заболявания са нова категория заболявания, причинени от генни мутации, които причиняват неправилно функциониране на част от имунната система – вродената имунна система. Тези състояния се характеризират с треска, обриви, болки в ставите и мускулите, коремни болки и системно възпаление, което често се вижда при кръвните изследвания.


Повечето автовъзпалителни заболявания са генетични, тяхната проява започва в детството и продължава в зряла възраст, като може да засягат множество членове на едно семейство. Има случаи, когато някое от тези състояния е придобито и възниква в резултат на нова генна мутация (de novo). Придобито автовъзпалително заболяване може да бъде развито по всяко време в детството или в зряла възраст.



Какви видове автовъзпалителни заболявания съществуват?

Автовъзпалителните заболявания са причинени от дисфункция на имунната система. Тези заболявания засягат вродената имунна система – централната защита на организма срещу инфекции. Това ги прави различни от автоимунните заболявания, като ревматоиден артрит и множествена склероза, които са причинени от неизправности на адаптивната (придобитата) имунна система.

 

Примерите за автовъзпалителни заболявания включват:

  • Фамилна средиземноморска треска;
  • Криопирин-асоциирани периодични синдроми;
  • Периодичен синдром, свързан с рецептора за тумор-некротизиращия фактор (TNF);
  • Дефицит на IL-1-рецепторен антагонист;
  • Хипер IgD-синдром

Фамилна средиземноморска треска


Фамилната средиземноморска треска (FMF) е генетично автовъзпалително заболяване, което причинява повтарящи се епизоди на треска и болезнено възпаление на ставите, белите дробове и корема. Фамилната средиземноморска треска засяга най-вече хора от средиземноморски произход, като тези от гръцки, италиански, арабски, северноафрикански, еврейски, турски или арменски произход. Според Националния институт за изследване на човешкия геном, фамилната средиземноморска треска засяга 1 на 200 души от този произход. Състоянието може да засегне и други етнически групи, въпреки че честотата в тези групи е много по-ниска.


Фамилната средиземноморска треска обикновено се диагностицира в детството. Тя причинява кратки епизоди на треска, които могат да продължат от един до три дни, придружени от възпаление на мускулите или ставите, кожен обрив или и двете. Тези пристъпи могат да започнат още в ранна детска възраст. Между пристъпите хората, засегнати от заболяването, нямат симптоми.


Въпреки че няма основно лечение за фамилната средиземноморска треска, терапията може да облекчи или да предотврати симптомите. Състоянието може да бъде контролирано, стига пациентът със заболяването да се придържа към своя план за лечение.


Криопирин-асоцииран периодичен синдром


Криопирин-асоциираният периодичен синдром (CAPS) е рядко наследствено възпалително заболяване, което включва три различни състояния с припокриващи се симптоми:

  • Семеен студен автовъзпалителен синдром (FCAS): Този синдром причинява епизоди на треска, сърбящ или парещ обрив и болка в ставите след излагане на ниски температури. FCAS е изключително рядко състояние, засягащо един на всеки един милион души;
  • Синдромът на Мъкъл-Уелс (Muckle-Wells, MWS): Този синдром е форма на криопирин-асоциирания периодичен синдром, причинен от генетични мутации на гена CIAS1/NLRP3, който се предава в поколението. Повечето семейства, засегнати от състоянието, споделят общи симптоми и тежест. Това състояние предизвиква периоди на треска, болки в ставите и кожен обрив. Състоянието може да доведе до загуба на слуха и бъбречно заболяване. MWS е рядък синдром и въпреки че е докладван в много части на света, разпространението на състоянието не е известно;
  • Мултисистемно възпалително заболяване с неонатално начало (NOMID): Това е заболяване, което причинява продължаващо възпаление и увреждане на тъканите на нервната система, кожата и ставите, както и повтарящи се епизоди на лека треска. Хората с NOMID имат кожен обрив, присъстващ при раждането и който продължава през целия им живот. Заболяването може да причини хроничен менингит – възпаление на обвивките на главния и гръбначния мозък. Възможно е също да причини интелектуална недостатъчност, загуба на слуха и проблеми със зрението. NOMID се среща изключително рядко, като има само около 100 съобщени случая в целия свят.

От тези три състояния най-леката форма на криопирин-асоциираният периодичен синдром  е семейният студен автовъзпалителен синдром, а неговата най-тежка форма е мултисистемното възпалително заболяване с неонатално начало, като синдромът на Мъкъл-Уелс е средно по тежест.


Криопирин-асоциирани периодични синдроми се унаследяват по автозомно-доминантен модел – което означава, че на болния се предава мутирал ген от единия родител, който има заболяването и носи анормално копие на гена. Тъй като всеки родител притежава две копия на всичките си гени, рискът засегнатият родител да предаде мутацията на детето си е 50%, въпреки че могат да възникнат случаи на нови мутации.


Периодичен синдром, свързан с рецептора за тумор-некротизиращия фактор (TRAPS)


Периодичният синдром, свързан с рецептора за тумор-некротизиращия фактор е рядко генетично заболяване, което причинява повтарящи се епизоди на треска, продължаващи седмица или повече. Заедно с треска, TRAPS също причинява мускулни и коремни болки и разпространяващ се кожен обрив.


TRAPS засяга около един човек на всеки един милион души. Това е второто най-често автовъзпалително заболяване. TRAPS възниква в резултат от генен дефект в рецепторния протеин на тумор-некротизиращ фактор и се унаследява по автозомно-доминантен модел.
Пристъпите на треска се появят без причина. Епизодите могат да възникнат поради отключващи фактори (тригери) като нараняване, инфекция, стрес и хормонални промени. Тези пристъпи, могат да започнат във всяка възраст, но повечето хора получават първи пристъп на болестта в детството.


Хората, страдащи од периодичен синдром, свързан с рецептора за тумор-некротизиращия фактор (TRAPS), понякога развиват амилоидоза, необичайно натрупване на амилоиден протеин в бъбреците. Амилоидозата може да доведе до проблеми с бъбреците. Около 15% до 20% от хората с TRAPS развиват амилоидоза, обикновено в средна зряла възраст (40 - 60 години).


Дефицит на IL-1-рецепторен антагонист


Дефицитът на IL-1-рецепторен антагонист (DIRA) е автозомно-рецесивен генетичен автовъзпалителен синдром. При автозомно-рецесивно заболяване е необходимо да бъдат унаследени (от двамата родители) две променени копия на гена, за да се развие болестта.


DIRA причинява тежко възпаление на кожата и костите и може да засегне вътрешните органи. Ако това състояние не бъде лекувано, засегнатото дете може да пострада от тежки телесни увреждания, включващи кожата, ставите и вътрешните органи. DIRA може да доведе до фатален изход особено в ранна детска възраст.


Възпалението на костите и ставите може да доведе и до възпаление на кожата над засегнатите области. Децата с това нарушение изпитват интензивна хронична болка, която може да повлияе на храненето и растежа и да причини тежко страдание.


DIRA се причинява от мутация в гена IL1RN и учениете са успели да лекуват хора със заболяването, използвайки синтетична форма на човешки IL1RA.


Хипер IgD-синдром


Хипер IgD-синдром (HIDS), известен още като дефицит на мевалонат киназа (MKD), представлява автозомно-рецесивно заболяване, което се причинява от мутация в гена на мевалонат киназа (MVK - ензим, участващ в синтеза на холестерола). Нова мутация (de novo) също може да причини HIDS. Но наличието на мутация не означава, че засегнатото лице непременно ще развие състоянието.


Симптомите на хипер IgD-синдром (HIDS) започват още през първата година от живота. Кръвните изследвания, свързани с HIDS, показват мутации в MVK гена и повишени нива на възпаление по време на пристъпи. HIDS е състояние за цял живот, въпреки това то може да се подобри в зряла възраст.


Хипер IgD-синдромът причинява пристъпи, които започват с треска, която може да продължи дни. Допълнителните симптоми включват:

  • Кожен обрив;
  • Копривна треска;
  • Главоболие;
  • Болки в ставите, особено в големите стави;
  • Подуване на лимфните възли на шията;
  • Повръщане;
  • Диария

Интензивността на пристъпите на хипер IgD-синдром намаляват след няколко дни. Епизодите на състоянието се появяват често и могат да бъдат предизвикани от травма или стрес.

 

Библиография:
1.Arakelyan A, Nersisyan L, Poghosyan D, et al. Autoimmunity and autoinflammation: A systems view on signaling pathway dysregulation profiles
2. Verywell Health. What Are Autoinflammatory Diseases?
3. National Human Genome Research Institute. About familial Mediterranean fever
4. Cush JJ. Autoinflammatory syndromes. Dermatol Clin
5. Medline Plus. Familial cold autoinflammatory syndrome
6. National Organization for Rare Disorders (NORD). Muckle-Wells syndrome
7. Medline Plus. Muckle-Wells syndrom
8. Medline Plus. Tumor necrosis factor receptor-associated periodic syndrome
9. Medline Plus. Autosomal dominant
10. Medline Plus. Autosomal recessive
11. Genetic and Rare Diseases Information Center. Hyper-IgD syndrome