В сравнение с останалите европейски държави в България сме много назад в един важен показател, и това е даряването на кръв. Повечето хора, които са дарили кръв, обикновено са стигнали до центъра за кръводаряване, притичайки се на помощ на техен близък. А почти всеки, налагало му се да получи преливане на кръвен продукт или пък предстояща му планова операция с очаквана кръвозагуба се е сблъсквал с въпроса: „Къде са Ви бележките за кръв?“.

 

Дефицитът на кръвни продукти е болезнена тема. А знаете ли, че с еднократно даряване на кръв, помагате не на един, а на трима души? Съвременните технологии позволяват както да извличаме максимална полза от този ценен ресурс, така и във възможно най-голяма степен да избегнем рисковете от кръвопреливането – инфекции и посттранфузионни реакции.


 

Какво целим с  кръвопреливането?

Кръвта изпълнява множество функции в организма, като най-важните от тях са – пренос на кислород и въглероден диоксид, транспорт на сигнални молекули, включително хормони, пренасяне на хранителни вещества и отпадни продукти, осъществяване на имунни реакции и други. Прилагането на кръвни продукти има следните цели:

 

  • Поддържане транспорта на кислорода и въглеродния диоксид (при нисък хемоглобин);
  • Поддържане на нормална съсирваемост на кръвта, когато има дефект или липса в системата на кръвосъсирването и тромбоцитите (при ниски тромбоцити или нарушение във факторите на кръвосъсирването);
  • Поддържане на кръвния обем (например след остра кръвозагуба).

 

„Цяла кръв“ – защо е непрактично решение?

До 60-те години на миналия век медицината е прилагала преливане на т.нар. „цяла кръв“. Възможността тя да се разделя на нейните основни съставки, позволява те да се съхраняват при оптималните за тях условия, запазвайки техните свойства.

 

Днес знаем, че простото приложение на такава  „цяла кръв“ не е нито логично, нито удачно, нито икономически изгодно, нито безвредно за получателя. Съвременната медицина се основава на принципа, че пациентът трябва да получи точно такъв компонент от кръвта, който би коригирал съществуващия у него проблем. Това позволява най-ефикасна терапия при минимални рискове от нежелани странични реакции поради излишно вливане на останалите кръвни компоненти.

 

Тази практика има следните предимства:

  • Всеки кръвен компонент се съхранява при най-благоприятните за него условия, както и в най-подходящите за него срокове – например еритроцитните концентрати се съхраняват при 4 градуса, тромбоцитните концентрати – при 22 градуса, а плазмата – в дълбоко замразено състояние при температури по-ниски от - 30 градуса.
  • Подходът позволява по най-рационален начин да се използват почти всички съставки на кръвта. Това е и най-удачният начин да се удовлетворят огромните нужди от плазма за производство на плазмени препарати (това са медикаменти, разработени за специални заболявания).
  • Както вече се изтъкна, пациентът получава само този кръвен компонент, който му е необходим, без да се изгалага на излишни рискове.

Кръвни продукти

Те са основно три – еритроцитен концентрат, тромбоцитен концентрат и плазма.

 

Еритроцитният концентрат представлява „сакче“ с обем около 300 мл и повечето хора когато го получават, си мислят, че получават „цяла кръв“. В действителност еритроцитните концентрати се получават чрез центрофугиране на кръвта, след което се отделя по-голямата част от плазмата й. По този начин, разбира се, се повишава концентрацията на хемоглобина за единица течност. И така в един такъв сак от 300 мл има приблизително толкова хемоглобин, колкото бихме получили от 500 мл цяла кръв.

 

Не на последно място, това има значение и за факта, че по този начин се ограничава количеството вливани течности. Пациентите с увредено сърце или пък с нужда от вливане на множество медикаменти могат да се обременят от големия обем на разтворите.

 

Срокът на годност на тези продукти е около 1 месец и се съхраняват в хладилни условия при 4 градуса.

 

Тромбоцитният концентрат е съставен основно от... тромбоцити. Те са клетки, участващи активно в кръвосъсирването и при прекалено ниските им стойности е възможно да настъпи спонтанно, непредизвикано кървене от кожата и лигавиците, както и във вътрешните органи.

 

При даряване на една единица кръв се получава една единица тромбоцитен концентрат с обем от 70 мл. На външен вид изглежда като прозрачна жълтеникава течност. При прилагането им се използват поне няколко сака според нуждите на пациента и възможностите за осигуряването им.

 

Съхраяват се за около 5 дни, при 22 градуса, в специални уреди – тромбомиксери. Последните подсигуряват непрекънато механично разклащане, което възпрепятства „слепването“ на тромбоцитите.

 

Плазмата най-често се използва като прясно замразена плазма или за производство на плазмени препарати. Прилагането на прясно замразена плазма цели снабдяване на организма с коагулационни фактори, които липсват в някои състояния.

 

Прясно замразената плазма се съхранява при температури под – 30 градуса, при което срокът й е 1 година, а преди приложение се размразява. На външен вид отново е жълтеникава прозрачна течност.