Руптура на аневризмата представлява остро възникващо състояние свързано с излив на кръв в субарахноидното пространство – в мястото ограничено между арахноидеята и меката мозъчна обвивка. Представлява четвъртата по честота причина за възникването на мозъчен инсулт, като на първите три места се нареждат тромботичниия, емболичния и първичния хеморагичен – интрапаренхимен инсулт.

 

Честотата на аневризмалния субарахноиден мозъчен инсулт е сравнително висока и се движи между 6 и 16 случая на 100 хил. души население, като засяга хората в активна възраст между 35 и 60 г. възраст. Това, заедно с неблагорпиятният изход, както и големият процент инвалидност определят голямото медико-социално значение на заболяването.


 

Какво представлява аневризмата и кои са факторите, обуславящи нейната руптура?

 

Аневризмата представлява локално разширение на съдовата стена. Най-често има торбовидна форма, разположена на широка основа или на „краче” спрямо останалата съдова стена. Средният размер на аневризмите е 7.5 мм – от 2 мм до 3 см. Най-често кървят аневризми с размер 1 см и повече.

 

Най-честите причини за образуването на аневризми са:

 

  • Съдови заболявания – вродени или придобити заболявания, засягащи съдовата стена и водещи до нейното изтъняване и последващо разширяване. Артериалната хипертония, особено когато е продължителна, е водещ фактор, свързан с настъпването на вторични съдови изменения, вследствие на системния механичен стрес, който оказва върху съдовата стена.

От особено важно значение е хемодинамичният компонент. Аневризмите се образуват най-често на местата, където има най-висока турбуленция на кръвния ток – а именно в зоните на бифуркация на големите мозъчни артерии ( най-често предна и средна мозъчна артерия), както и в зоните, където се съединяват два кръвни потока – в предната и задна съединителни мозъчни артерии;

 

  • Генетични фактори – известни са случаи на наличие на безсимптомни аневризми при роднини от първа линия на пациенти с торбовидна аневризма. Въпреки това фамилният фактор все още не е доказан;
  • Травматични фактори – отговорни са за по-малко от 1% от случаите;
  • Инфекциозен фактор – най-често микотичен. Аневризмите в тези случай се дължат на попадането на инфектиран ембол в мозъчната съдова система. Сравнително рядка причина за образуване на аневризми.

Каква е клиничната картина на руптуриралата аневризма?

 

Заболяването най-често настъпва остро, внезапно и е провокирано обикновено от силен физически или психичен стрес. Най- честите признаци са:

  • Главоболие – в зависимост от големина на кървенето може да е леко до тежко по интензитет. Някои го описват като „удар с чук”;
  • Гадене и повръщане – често повръщането не е свързано със значимо облекчение;
  • Психомоторна възбуда – често болните изпитват някакво напрежение или неспокойство, невъзможност да се задържат на едно място;
  • Нарушение на съзнанието – степента варира от лека обърканост, сомнолентност до развитието на кома при по-тежките случаи;
  • Епилептичен припадък – в 10-25% от случаите е първи симптом на възникналия субарахноиден кръвоизлив;
  • Огнишна неврологична симптоматика – в повечето случаи е лека или липс ва. В зависимост е от мястото на руптуриралата аневризма и артерията, която засяга.

В основата на клиничната находка стои ограничената мозъчна перфузия и възникналия мозъчен спазъм, които обуславят последвалата исхемия на мозъчната тъкан.

 

Как се поставя диагнозата?

 

Компютърната томография дава важна информация за наличието на мозъчен кръвоизлив. С помощта на мозъчната панангиография се открива и точното място на аневризмата. Желателно е тя да се направи в първите 72 часа, а ако не е възможно, след 20 ден, поради риска от късен вазоспазъм. Ликворното изследване също дава информация за наличието на кръв в ликворните пространства.

 

Какво е лечението?

 

Оперативното лечение има значителна роля в терапевтичния процес и се състои в микроскопско отпрепариране и клипсиране на аневризмата, а напоследък се използват и методи за интравазална облитерация на аневризмите.

 

Консервативното лечение включва постелен режим в продължение на 3-4 седмици, аналгоседация и осигуряване на редовна дефекация, с цел максимално изключване на допълнителен механичен стрес върху съдовата стена.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Поддържането на адекватен мозъчен кръвоток е от съществено значение за предотвратяване на късно развиващия се вазоспазъм и се постига чрез адекватна рехидратация, поддържаща определено ниво на артериална хипертензия

 

Прилагат се и калциеви антагонисти, които имат съдоразширяващ и протективен ефект спрямо мозъчната тъкан.

 

Основен риск след развилата се руптура има настъпването на рецидив на руптурата, който може да възникне по всяко време след първия инцидент, появата на късен вазоспазъм, който възниква в рамките на 3 до 12 дни след руптурата и е свързан с отделянето на спазмогенни събстанции от излялата се кръв, както и развитието на подостра хидроцефалия, вследствие блокиране на ликворните пътища. Поради тези причини състоянието изисква стриктно проследяване особено в първите 6 месеца, когато рискът от настъпване на усложнения е най-висок.