Розовият лишей е заболяване, което се характеризира с появата на червеникави петна по кожата. Болестта е вид остропротичаща дерматоза, която след периода на ремисия, протича без данни за рецидиви.


Заболяването се счита за вирусно обусловено. Учените са изолирали за причинител човешкия херпесен вирус 7 или HHV – 7 от плазмата на болни. Това доказва връзката между развитието на заболяването, неговото циклично протичане и създалия се последващ имунитет. Появява се особено често след обличане на мръсно бельо или след рецидив на херпесна инфекция у човек.


Развива се предимно между преходните сезони есен и пролет. Най-често страдат пациентите между 15 и 35 години. Започва с кръгловато или овално зачервено петно с големина около 3-4 сантиметра. Специалистите по кожни болести афоризират появилия се обрив и го сравняват с медальон, защото има фино-червеникава периферия и жълтеникав център.



При дебют на обривните плаки най-често се разполагат в областта на туловището и по-рядко по другите места от тялото. Появяват се много фино надигнати розови петна с овална форма, покрити с белезникави люспи. Лезиите се разполагат симетрично. В началото имат размерите на грахово или бобено зърно, като постепенно могат да прогресират на големина и да добият форма на монети от един лев.


Заболяването обикновено отшумява за 4-5 седмици, защото има циклична форма на протичане, свързана с реплицирането на вирусната генетична информация в плазмата на човек. Рецидиви се наблюдават изключително рядко. Ако въобще се появи рецидив, то той се обективизира след поне 8-9 години.


Съществуват различни форми на кожния лишей. Иритатният лишей протича под въздействието на съществуващ вече обрив. Обикновено се проявява след стимулация с някои външни и вътрешни дразнещи и провокиращи фактори – често използване на сапун, обилно изпотяване, както и прием на някои медикаменти.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Генерализираните форми са другите често срещани форми на розов лишей. Те се развиват обикновено с много голямо времетраене, поради по-бавната еволюция на вирусите.

 

Диагнозата се поставя без особени затруднения. Прилагат се задължително серологични изследвания за сифилис и евентуално алергични тестове. Предполагат се в диференциално-диагностичния пакет хроничен или подостър дерматит.

 

Лечението на заболяването е предимно локално, като може да се приложат и някои таблетки за прием през устата. Локално се прилагат някои пудри, цинково масло, както и всякакви основни кремове.

 

При усложнените форми към терапията се прилага локален кортикостероид. За лечението на сърбежа се прилагат медикаменти от групата на антихистамините, които имат противоалергичен ефект.

 

Дерматолозите препоръчват да се избягва приложението на много сапун, както и през кратки интервали от време, триенето с хавлиени кърпи на кожата в засегнатия регион, къпането и продължителното киснене в горещи вани и носенето на вълнено, синтетично или неизпрано бельо.