Кожата е най-големият орган в човешкото тяло. Тя е в директен контакт с различни външни фактори, като някои от тях могат да станат причина за раздразнение или патологични промени. Освен външните фактори, голяма част системни заболявания, болести на различни вътрешни органи и други също могат да причинят патологични промени и по кожата. (Първа част на материала)
 
Псориазисът е едно широко разпространено кожно заболяване, което се характеризира с хронично протичане. Дерматозата засяга 2-3% от населението на света. Среща се предимно в северните страни и е със значително по-малка честота в тропическите и екваториалните държави. Заболяването може да се прояви във всяка една възраст, но се отчитат два пика – между 20-30-годишна възраст и между 50-60 години.
 
Заболяването се характеризира с мултифакторна генеза – най-често предполагаемите фактори за отключване на заболяването са някои инфекции, травми, изгаряния (химични и термични), стрес, някои медикаменти – бета блокери, литиеви соли, нестероидни противовъзпалителни средства, някои антибиотици (тетрациклин) и други.
 
Клиничната картина се характеризира със специфични изменения по крайниците (колене, лакти), полови органи, нокти, по-рядко се засяга кожата на лицето, окосмената част на главата, както и дланите и стъпалата. Образуват се еритемни (червени) плаки, които са покрити със сухи сребристобели люспи. По размери плаките могат да варират – от няколко милиметра до сантиметри. Имат склонност да нарастват и да се сливат.
 
Важно за заболяването е, че то не е заразно и не представлява опасност за околните. Често причинява естетични проблеми и нерядко начинът, по който се възприема води до затруднена социална адаптация на страдащите от псориазис. Все още терапията не води до трайно излекуване, но има успехи по отношение на настъпването на по-дълготрайни ремисии.
 
Розацеята е друг вид кожна дерматоза, която също както и псориазисът се характеризира с хронично протичане. Представя се от еритемни промени по кожата на лицето – основно бузите, челото, брадичката и носа. Освен характерното зачервяване са налице още и оток на кожата, видими кръвоносни съдове, често и наличието на папули.
NEWS_MORE_BOX
 
Кожата на страдащите от розацея е видимо по-мазна, с наличие на запушени пори и акнеиформени лезии. Пациентите се оплакват от повишена кожна чувствителност, умерен сърбеж на засегнатите части на лицето, както и чувство за парене. Първоначалното лечение при по-леките форми е локална терапия, докато при по-тежките се налага и паралелното лечение с перорални препарати.
 
Розовият лишей е друг вид дерматоза, която се характеризира с остро протичане и липса на рецидиви. Като етиологичен фактор за появата му се сочи вирусна инфекция и по-конкретно човешки херпесен вирус - 7. Наблюдава се най-често във възрастта между 15 и 30 години. Обикновено заболяването започва с появата на розово до светло червено кръгловато петно и с надигнат от останалата кожа ръб. Няколко дни до седмица по корема, гърба и гърдите се появяват малки по размери лезии, които са също с леко надигнат ръб над заобикалящата ги здрава кожа и на повърхността си имат фино залющване.
 
Обикновено заболяването преминава в рамките на няколко седмици. Пациентите не се оплакват от някакви субективни оплаквания като парене или сърбеж. В редки случаи е възможно и засягане на лигавиците, но не е характерен белег за заболяването. Диференциална диагноза се прави с вторичен сифилис, себорея, дерматомикоза и някои медикаментозно-индуцирани кожни екземи.
 
И при трите отделни дерматози е от значение грижата за кожата – избягване честите къпания със сапун, както и поддържане на кожата хидратирана. Препоръчва се избягване носенето на дрехи от груби тъкани, както и с гореща вода или използването на гъби за тяло от груба материя.