Витамин В12, известен още като кобаламин, има съществена роля в човешкия организъм, с отношение както към костномозъчната функция, така и към функцията и структурата на централната и периферна нервна система. Витамин В12 се набавя изключително след прием на животински протеин.
Физиология на абсорбцията на витамин В12
След приема на животински протеин, кобаламинът (витамин В12) се отделя от другите протеини в стомаха под действието на ниското рН. Свободният кобаламин се свързва след това с гликопротеин, съдържащ се в слюнката, като образуваният комплекс постъпва след това в дуоденума и йеюнума (тънкото черво). Там, под въздействието на панкреасните ензими, комплексът се разпада, при което кобаламинът отново е свободен. Следва свързване с т.нар. вътрешен стомашен фактор (gastric intrinsic factor – IF), който се произвежда от стомашните париетални клетки и чиято секреция се извършва паралелно с тази на солната киселина. Поради тази причина, състоянията на ахлорхидрия (напр. при атрофичен гастрит) могат да доведат и до дефицит на витамин В12. Близо 99% от приетия с храната кобаламин изисква наличието на този стомашен фактор, за да може да бъде усвоен от организма. Останалият 1% свободен кобаламин може пасивно да бъде абсорбиран, т.е усвоен в терминалнияте отдели на тънкото черво.
Веднъж свързан със стомашния вътрешен фактор (IF) комплексът става резистентен на по-нататъшно разграждане. Достигайки терминалния илеум (крайна част на тънкото черво), комплексът се свързва със специфичен рецептор за неговата стена и бива интернализиран (т.е усвоен), при което вътрешния стомашен фактор се отделя, а кобаламинът се свързва с други транспортни протеини – транскобаламин I, II и III (ТСI, TCII и TCIII).
Около 80% от кобаламина се свързва с TCI/III, чиято роля в по-нататъшния метаболизъм на кобаламина не е известна. Останалите 20% от кобаламина се свързват с транскобаламин II (TCII) и постъпват в порталното кръвообращение, където се натрупват основно в черния дроб и костния мозък, а по-малка част и в други тъкани. Веднъж вече постъпил в клетката, комплексът се разгражда и свободният кобаламин по-нататък се превръща в метилкобаламин или съответно аденозилкобаламин, които представляват двете метаболитно активни форми на кобаламина (витамин В12).
Роля на витамин В12 в костномозъчната функция
Метилкобаламинът участва в сложна верига от реакции, чийто основен резултат е обезвреждане на хомоцистеина, който се смята за тоскичен за клетките на съдовата стена, както и образуване на тетрахидрофолат, който има пряко отношение към синтезата на ДНК. Хематологичната изява при недостиг на кобаламин е под формата на макроцитна (мегалобластна) анемия.
Дефицитът на фолиева киселина по подобен механизъм води до сходна хематологична изява като тази на кобаламин, т.е мегалобластна анемия. Затова суплементацията с фолиева киселина може да има отношение към хематологичните прояви на витамин В12 дефицита, но не и по отношение на неговите неврологични прояви.
Роля на витамин В12 в централната и периферна нервна система
Неврологичната изява на кобаламиновия недостиг се характеризира с по-голяма неяснота по отношение на своя механизъм на възникване. Предполага се, че основна роля тук играе функцията на аденозилметионина (образуващ се в процеса на обезвреждане на хомоцистеина под действието на кобаламина) по отношение на миелинизацията (т.е образуване на миелиновата обвивка на нервните израстъци, която има значение за провеждане на нервния импулс). Това може да има за резултат развитието на енцефалопатия (засягане на главния мозък) или миелопатия (заболяване на гръбначния мозък).
От друга страна, аденозилметионинът участва в синтезата на серотонин, норепинефрин и допамин, което показва неговото отношение освен към структурата, така и към функцията на нервната система и може да обясни появата на промени в менталния стаус при наличие на дефицит на витамин В12. Изследва се ролята на витамин В12 като потенциален антидепресант.
Проучвания показват възможна роля и на другия активен метаболит на кобаламина – аденозилкобаламина в процеса на демиелинизация (нарушване на миелиновата обвивка).
По-скорошни проучвания изследват влиянието на витамин В12 върху мрежа от цитокини и растежни фактори, които могат да имат както невропротективно, така и невротоксично действие.
Дневни нужди
В човешкия организъм се съдържат около 2-5 мг кобаламин, като половината от него се съхраняват в черния дроб. Препоръчителните дневни нужди са:
- За възрастни – 2 mcg/дневно;
- Бременни жени и кърмачки – 2,6 mcg/дневно;
- Деца – 0,7 mcg/ дневно;
- Юноши – 2 mcg/ дневно.
Поради факта, че голяма част от витамин В12 се съхранява в черния дроб, дефицитът му вследствие на малабсорбция (нарушено усвояване) се развива след 2-5 години, а вследствие на хранителен режим, изключващ прием на животински протеин, след 10-20 години.
