Херпес вирусните инфекции могат да доведат до сериозни заболявания на нервната система, понякога с фатални усложнения и смърт. Част от тези заболявания и усложнения са енцефалит, менингит, миелит, полиневропатия, предполагат се още синдром на Гилен-Баре, мозъчен инсулт, множествена склероза, болест на Алцхаймер, включително и шизофрения.


Навлизането на нови диагностични методи и съответно получените резултати от тях позволява да се направи изводът, че човешките херпесни вируси са по-чести причинители на заболявания, засягащи нервната система, отколкото се е смятало досега.


Като се има предвид, че тези инфекции на нервната система се проявяват клинично с разнообразни и често неспецифични симптоми, а от друга страна съществува ефективна етиотропна терапия (специфична срещу конкретния причинител), своевременната етиологична диагностика в тези случаи е от съществено значение.



Понастоящем PCR анализът на ликвор се смята за най-подходящ метод за доказване етиологичната роля на човешките херпесни вируси при тези заболявания и се прилага в много страни.


От 2013 г. в националната референтна лаборатория за херпесни и онкогенни вируси към НЦЗПБ (Национален център по заразни и паразитни заболявания) е въведена PCR система за детекция на херпесни вируси в ликвор.


Проучване на база изследване на ликвор от 503 пациенти показва разпространението на херпесните вируси в ликвори на пациенти с неврологични заболявания, с оглед изясняване значението на тези вируси за невропатологията в страната. В 32,6% от изследваните ликвори са били открити един или няколко херпесни вируса.


Най-често срещани са били херпесен вирус тип 1, варицела-зостер вирусът и Ебщайн-Бар вирусът. При 3% от изследваните ликвори е била налице ко-инфекция с няколко херпесни вируси.


Установен е сравнително висок процент на ликворите, позитивни за херпесни вируси, което предполага важна роля на тези вируси за инфекциозната невропатологията в страната. Във всички тези случаи PCR анализът на ликвор представлява бърз високо чувствителен и специфичен метод, подходящ за своевременна етиологична диагноза и предпоставка за успешна етиотропна терапия, водеща до благоприятен изход за пациентите.


Като се има предвид и съществуващата ефективна етиотропна терапия, своевременната етиологична молекулярна диагностика е от съществено значение и според провелите проуването би трябвало да стане задължителен елемент от диагностичните алгоритми при тези заболявания.


Изградена е европейска мрежа за изследвания на миалгичен енцефаломиелит или познат повече като синдром на хроничната умора, за търсене на херпес вирусни инфекции. Характерно за състоянието е, че дори и след продължителна почивка човек се чувства уморен, а проблемът може да трае месеци, дори години. Като други причини за заболяването се посочват хормонален дисбаланс, мозъчно увреждане и други.


Само в САЩ са засегнати над един милион души – в тази бройка влизат както възрастни, така и деца. В сравнение с други хронични заболявания при това състояние не е открит причинител, няма лабораторен показател, който да поставя диагнозата и няма особени възможности за терапия, както е при редица лечими заболявания днес.


Синдромът може да се наблюдава след прекарана инфекция, както и след продължителен стрес. Възможно е също така да се развива бавно, без определено начало или ясна причина, изтощавайки напълно пациента понякога и в продължение на години. Здрави и изпълнени с енергия преди това хора, започват да се оплакват от значителна по сила слабост и лесна уморяемост. Жените са засегнати в по-голям процент в сравнение с мъжете.


Ключови симптоми за заболяването са умората, физическо неразположение, дори и след кратка физическа активност, болка по мускулите, главоболие, невроендокринни смущения – повишаване стойностите на артериалното налягане, проява на диария, проблеми с паметта, концентрацията, съня и други.