Алергията е едно от най-честите хронични заболявания, което има понякога силно негативно влияние върху качеството на живота и има социално-значими последствия като ниска продуктивност, често отсъствие от работа и училище и др. Симптомите в повечето случаи се повлияват от симптоматично лечение (антихистамини и кортикостероиди – локални или системни). В същото време единственото лечение, което може наистина да повлияе хода на болестта остава имунотерапията, с крайна цел намаляване производството на IgE антителата, които са ключов момент за алергичните прояви.


Пациентите, засегнати от алергия към респираторни антигени, се чувстват особено уязвими. Ако знаем, че сме алергични към миди, можем просто да не ги ядем и по този начин имаме контрол над ситуацията. Ако обаче алергията е към разтворен във въздуха алерген – какво правим? Това тревожи много от пациентите с алергичен ринит и астма. Съществуват начини за намаляване на излагането на дразнещия фактор, но е невъзможно той да бъде напълно премахнат. Тук идва и голямото значение на имунотерапията за лечението на тези състояния.


Бронхиалната астма е проблем на общественото здравеопазване, засягащ повече от 300 млн души по света.



Имунотерапия – десенсибилизация

Развитието на алергия към иначе безобиден антиген като полен или акар се нарича сенсибилизация. Десенсибилизация е лечението, което цели да намали чувствителността и реактивнсотта към алергена.


Имунотерапията се състои в прилагане на алергена, към който пациентът е алергичен, като това е с покачващи се дози. Целта е да се модулира имунната система с повишаване на специфичните за случая регулаторни Т-лимфоцити. Използваният алерген за ринит и астма е респираторен - най-често от полени, акари или животни, в зависимост от това, към което е сенсибилизиран пациентът.


Терапията се осъществява с подкожни инжекции или сублингвално (подезично – съществуват таблетки и капки). Инжекторната форма вече е с над 100-годишен опит, но днес вече се отдава приоритет на сублингвалния вариант, който е свързан с изключително по-ниски рискове. И в двата случая лечението продължава 3 последователни години, като много специалисти препоръчват те да бъдат последвани от още 2 години за стабилизиране на постигнатия резултат.


Имунотерапията се стартира при добре провеждано симптоматично лечение, на  фона на което алергичната астма е под контрол и което продължава успоредно през първите етапи на имунотерапията.


Какво да очакваме от имунотерапията?

Имунитерапията изисква ангажимент към лечението за дълъг период от време, свързана е понякога със странични ефекти и пациентите, които вече са изправени пред немалко трудности, се питат какво да очакват: Отслабване на ежедневните симптоми? Или намаление на екзацербациите (случаите на влошаване на състоянието, въпреки редовната терапия)? Ще продължи ли добрият ефет и след прекратяване на имунотерапията?


Споменатите нежелани реакции се състоят в алергични такива – локални на мястото на приложение на инжекцията или съответно в устата кухина при подезичната форма с кратковременен сърбеж и дискомфорт. По-сериозните системни алергични реакции не са изключени, като те се описват по-често при инжекционната форма. За това и тя е почти изцяло изместена днес от сублингвалната имунотерапия (СЛИТ), при която са описвани такива случаи, но те са изключителна рядкост. Допълнително, приложението е несравнимо по-лесно и по-малко травмиращо и не изисква посещение на медицински кабинет няколко пъти седмично, като по този начин може да се продължи напълно нормалното ежедневие на пациента.

  • Намаление на симптомите

Дългогодишната практика позволява да се заключи, че при значима част от пациентите се наблюдава както субективното намаление на симптомите така и обективно – понижена употреба на симптоматичните медикаменти.

  • Превенция на астма при алергичен ринит

Това е мотивация за много хора да започнат имунотерапия. На практика има научна логика и това е фективно при много пациенти. Опитът говори, че при дете с алергичен ринит рискът от развитие на астма е 3 пъти по-голям в сравнение с останалата популация.


На етапа липсват достатъчно обемни и категорични изследвания, които да подчетаят категорично този ефект. При всички положения освобождаването от симптоматиката на алергичния ренит е достатъчно ценна „придобивка“ за пацнента.

  • Предотвратяване на нови сенсибилизации

Непоносимостта към един алерген не означава, че не може да се развие в последствие непоносимост и към други. В този смисъл самият механизъм на имунотерапията дава надежди, че може да се постигне цялостно „репрограмиране“ на имунната система, което може да способства за предотвратяване на сенсибилизацията и към други алергени.


Самото естество на това предположение не позволява да бъде ясно подкрепено от изследвания, защото е трудно да се оцени нещо, което не е настъпило. За това и превенцията на нови сенсибилизации не може да бъде единствената цел и показание за имунотеарпия.