Британки учени от университета St George's,  London са установили, че хората страдащи от витилиго са със значително по-малък риск от онкологични новообразувания на кожата.

 

Витилигото е заболяване, характеризиращо се със смущения във функцията на пигмент-образуващите клетки. Такива са локализирани на различни места в организма и макар в повечето случаи да се асоциира само с депигментация на кожата, то такава може да се наблюдава и в областта на лигавиците и съдовата обвивка на окото. Относно етиологията на нарушението във функция на меланоцитите има още много да се изяснява.

 

Заключенията на британските изследователи се базират на изследвания, обхванали над 4300 души. Резултатите, публикувани в New England Journal of Medicine показват, че генната мутация, повишаваща риска от развитие на автоимунното заболяване, едновременно с това намалява опасността от рак на кожата.


 


Учените са идентифицирали общо седем гена, които повишават риска от витилиго. Тези гени се асоциират с автоимунни заболявания като захарен диабет тип 1, ревматоиден артрит и лупус. 
 

Авторите на изследването обаче предупреждават, че пациентите с витилиго не трябва да пренебрегват вредното влияние на UV-лъчите и напомнят, че риск от новообразувания на кожата, макар и намален, все пак съществува.

 

Освен това, липсата на пигментация изостря чувствителността на кожата и я прави податлива на външни влияния.

 

Понастоящем се приема, че витилигото е автоимунно заболяване - такова, при което е налице загуба на толеранса на имунната система към собствените тъкани. Не безизвестно е, че то често се комбинира с други автоимунни заболявания - ангажиращи щитовидната жлеза, хормон-продуциращите острови в панкреаса, лигавицата на стомаха, опорочавайки обмяната на витамин В 12, както и заболявания, при които автоагресията е насочена системно към органи в целия организъм, както е при лупуса и др.

 

В повечето случаи обаче, витилигото се изявява самостоятелно. Има данни за наследствени случаи на заболяването, но обикновено при засегнатите лица липсва анамнеза за наличието му у родственици. Не рядко специалистите свързват изявата му с тежък стресов момент, което се описва и при много други заболявания, считани за автоимунни.